Спомени от соца: Митничари ни съблякоха голи на път за Истанбул  

Никога няма да забравя първото ми пътуване в чужбина по времето на социализма. Бях много млада и зелена комсомолка и ме записаха (с връзки!) в младежки круиз от Варна до Истанбул. Общо около 300 бодри комсомолци трябваше да се качим в 13:00 часа на малкото и доста вехто туристическо корабче „Жечка Карамфилова” и да потеглим на бленувания от месеци воаяж.

Но в митницата на пристанище Варна първо ни чакаше гвардия от бодри митничари. Ние, младежите от цялата страна, организирани от Бюрото за младежки туризъм „Орбита”, дори не подозирахме какво унижение ни предстои. В продължение на цели 7 часа бяхме заклещени в лапите на униформените зверове. Викаха ни един по един като в Гестапо и най-малко всеки втори беше събличан до голо в специални кабинки.

Момичетата излизаха от тях разплакани. Митничарите стръвно ровеха за някой и друг скрит долар, защото знаеха, че са ни обменили официално само по 30 – повече даваха единствено на връзкарите. Ама те пък не пътуваха с такива масовки, а с лъскавите лимузини на бащите си.

Аз бях от последните и едва не изпуснах кораба – капитанът и екипажът ме чакаха на палубата. От вълнение и ужас скъсах дръжката на куфара си и го тътрех като талига към трапа на потеглящия вече „Жечка Карамфилова”. Но бях горда – уморените митничарски копои не хванаха банкнотата ми от 100 долара, купена на черно от „Магурата”.
 
 
 
Марияна Сапунджиева, Варна