Спомени от соца: Комунисти и селяни от БКП вземаха висше в рабфак

Когато чуя, че някой инженер, филолог, юрист е завършил рабфак (работнически факултет), косата ми настръхва. Веднага си спомням за моите студентски години по време на социализма. Като момче от провинцията, отличник в първи курс и с малко връзки зад гърба си, се вредих да живея в общежитие. В стаята ми имаше още две легла, на които настаниха младежи от рабфак да учат за адвокати. В началото много се чудих що за чудо е това рабфак. После покрай тези колеги от далечни родопски села ми стана ясно – по примера на СССР чрез рабфак трябваше да бъдат ограмотени и снабдени с диплома за висше образование млади работници – комунисти, и селяни от цялата страна. При това почти мълниеносно – нали след 9 септември ни липсваше народна интелигенция.

Имаше обаче уговорка – не всеки, дето не е на „ти” с азбуката, можеше да се набута в рабфак. Там местата се пазеха само за най-добрите другари - комсомолски дейци и партийни секретари, в много редки случаи – поне силно верни на БКП хора. Повечето от тях изобщо не можеха и да пишат. Цяла година в т.нар. подготвителен курс (през това време получаваха заплатите си!) тези младежи, които бясно препускаха не по библиотеките, а по софийските кръчми и купони, изучаваха български език, история и история на БКП. Трябваше накрая да изкарат оценка 4,5. И чудно как всичките доскоро сричащи изкарваха тази оценка.

Тутакси ги спускаха без никакви конкурсни изпити в различни специалности в университетите, за които обикновените деца се скъсваха да учат и се състезаваха по 10-12 за едно място.
Рабфаковците не учеха 5-6 години като простосмъртните, а минаваха материала на бегом за 2-3 години - нали са твърде начетени! Изпитите си взимаха с клизми. Нормално е, как от човек с килийно начално образование ще искаш да овладее висша математика, съпромат, теория на вероятностите, електроника, международно право. Но пък тържествено получаваха преди другите дипломи за инженери, физици, химици, агрономи, юристи. Следваше задължителното внедряване на тези стотици млади хора, извинете – на „цвета” на интелектуалната мисъл на България, естествено, на ръководни длъжности. Така е, кой за каквото е учил. После се завърташе затвореният кръг на безхаберието, ниският професионализъм, корупцията и най-страшното - на войнстващата посредственост в нашия живот. Икономически, духовен и какъвто искате още. Една от първопричините за него е и комунистическото безумие рабфак.
 
Инж. Владимир Горчев, Плевен