Не знам колко си спомняте годините на социализма, но в ония времена нищо смислено и важно в живота на човек не можеше да се случи без фигурата на поръчителя. Всичко трябваше да е гарантирано чрез подписи и уверения. Изключени бяха каквито и да било несъгласувани по партийна, профсъюзна и комсомолска линия начинания. Затова и ги имаше поръчителите. Това бяха утвърдени и авторитетни другари, без чието одобрение не можеше да се предприеме нищо.
Без тях не можеше да се тегли нито заем от банката, нито да се кандидатства за работа, камо ли за членство в БКП, ДКМС и дори за ВУЗ. Препоръки трябваха за преминаването в по-горна степен на обучение, а уверенията от учебните отдели бяха задължителни, ако студентът или ученикът искаше да ползва карта за градския транспорт или БДЖ.
Всъщност тази точна и стройна на пръв поглед система нерядко беше използвана за тормоз и издевателство от страна на партийни секретари или профкомитетски първенци. Отиването до СССР, до съседна Югославия или Румъния беше напълно невъзможно, ако го нямаше важният параф. И всеки гледаше да не влиза в конфликт с велможите, за да има очи и надежда да поиска „путьовка“. Горе-долу така, с препоръки, се ходеше и по по-лъскавите санаториуми и болници.
Христо НИКОЛОВ, Добрич
Спомени от соца: Екскурзия в чужбина - само с подпис на партийния секретар
5 коментара
