Спомени от соца: Едно време снегът не ни плашеше, преспите бяха нормално явление  

Зимата за днешните българи се превръща в истинско изпитание, в бедствие, което едва ли не блокира цялата държава. Когато падне малко повече от половин метър сняг, това е истинска катастрофа, която буквално опъва нервите на хората и превръща в ад целия ни нормален живот. Спомням си в детството зими и студове, покрай които днешните минусови температури изглеждат като шега.

През 60-те и 70-те години в родния ми град Кнежа преспите бяха нормално явление, чистехме всекидневно снега. Сутрин се събуждахме и започвахме да разриваме, за да стигнем до входната врата на двора, а от там - на улицата. И едва след това хората тръгваха за работа, започваха всекидневните си трудови задължения. Никой не се сърдеше на никого, не минаваха с кочани за солени глоби общинарки със сърдити лица. Както го правят днес. Животът никога не замираше, продължаваше си в своя нормален ритъм. Дори и влаковете, а те бяха основното транспортно средство, закъсняваха по малко, но не така както го правят днес. Неотоплени вагони, заринати със сняг купета, безпомощно чакащи по студените гари пътници – такова нещо никога не е било.

Дори и в малката чакалня на кнежанската гаричка гореше печката на дърва и сгряваше, създаваше чувство на топлина и сигурност. Бедстващи села нямаше. Имаше откъснати понякога и за по седмица, но хората не бедстваха. Просто защото навсякъде имаше фурнички, които доставяха топъл хляб на хората, а когато има хляб, значи всичко има. А и нашите баби, майки бяха сърцати жени, тях снегът не можеше да ги уплаши. Дървените ваканции ги имаше и тогава, те ни радваха така, както се радват днешните ученици. Но за нас това бяха целодневните забавления на пързалките, спомням си, че от кметството затваряха най-стръмната и съседните няколко улици, за да могат децата да се пързалят на воля. Днес случайно да сте виждали дете на шейна, и то не само по софийските, а и по селските улички. Днес има телевизионни емисии с катастрофални новини, бедстващи наистина хора, кризисни щабове, привидно загрижени министри и едно всеобщо негативно отношение към снега и сезона. Зима е бе, хора, нищо особено не се случва!
 
 
Станислав Пешунов, София