С първата си заплата купих перли на жена си  

Като се замислям какво му е нужно на човек, се сещам, че с първата заплата, която ми дадоха от мините в Чипровци и Мартеново, си купих чукче, клещи и отвертка и толкова им се радвах. Това бе първата ми придобивка, която не бях наследил, сам си я спечелих. След това отидох в ресторанта и си поръчах яхния и анасонова ракия, но ми дадоха каквото имат - ментовка ли беше или „Балантайнс“. Скочът оттогава е единственото уиски, което пия. Това не бе 5-звезден изискан ресторант или странноприемница „Вироглавата красавица“, където да сервират плодове, гъши пастет и първокласен хайвер.

Какво още си купих с парите от заплатата: купих перлички и обички на жена си, на които тя много се радваше. Пазя ги в една кутийка.

Беше изумителна с бялата си рокличка-камбанка, с бялата си чантичка, с белите си обувчици, подковани със стотинчици, което беше забранено! Обикновено ходеше с плисирана рокличка и черни кариочки. Лека като перце, танцувахме всяка вечер в казиното на кея в Несебър, а понякога и на терасата в почивната станция, която бе непосредствено над казиното.
Та какво му трябва на човека?

Трябва му семейство, а след време - внучета, за да бъде щастлив. И броеница накрая.
 
 
Веселин Димитров, Мездра