Ние бяхме деца на социализма

Ние, по-възрастните, с носталгия си спомняме за нашето детство.  То премина в годините на социализма, за които сега ни убеждават, че били „мрачни и пропити с насилие и кръв“. Така ли беше? Много българи днес твърдят, че са израснали в едно по-спокойно и подредено общество, в което са се чувствали по-сигурни. Няма да се лъжем, че тогава имаше толкова стоки и удобства колкото днес, но базови потребности като дом, храна и здравеопазване като че ли бяха гарантирани за повече хора в България. Това се отнасяше най-вече за децата. Трябва да признаем, че „ни държаха“ по-строго в училище, а и у дома. Повечето от нас не бяха презадоволени като много днешни деца, но и нашето детство си имаше предимства.

Ние сме били родени и сме израснали, въпреки че нашите майки, когато са били с главоболие са пиели аспирин, яли са консерви и често са работели до последните дни на бременността.

Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги и пак сме оцеляли.

Хапвахме млечен сладолед, бял хляб с масло или свинска мас. Пиехме безалкохолни напитки със захар, но не сме били с наднормено тегло, защото постоянно си играехме навън.

През лятото често излизахме сутрин и играехме по цял ден – на криеница, на граничари, крадци и милиционери, кралици, каубои и индианци – на всичко останало, което въображението на едно дете е в състояние да роди. Често родителите ни не можеха да ни открият часове наред, но за щастие децата рядко ставаха жертва на насилие по улиците на българските градове и села през тези години.

Нямахме приятели в „социалните мрежи“, а имахме реални другарчета. Отивахме с велосипед или пеша до домовете им, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка.
Не ни даваха хапчета срещу хиперактивност. Нямахме училищни психолози, но все пак завършвахме училище. Не ни продаваха „лекарства“ и други опасни субстанции пред училище.