Една стара българска поговорка гласи, че “не трябва да питаш старило, а патило”! но аз хем съм стар, хем патил, но се оказа, че животът винаги може да поднесе изненади!
В понеделник, 22.02.2016 г., отидох при моята лекарка д-р Ема Попова, защото имах тромбофлебит на левия крак. Тя ми даде направление за незабавно влизане в болницата. На 23.02.2016 г. отидох до V градска болница, защото живея в “Надежда”. От регистрацията ме отпратиха в кабинет 242 при хирурга. Почаках малко и влязох. Докторът ме прегледа внимателно и ми заяви, че не може да ме приеме, защото първо трябвало да отида в III градска болница, където ще ме прегледат отново и ще ми дадат направление!!!, с което отново да дойда тук. Аз го гледах като халосан с тухла по главата!? Не можех да проумея защо, като имам направление, дадено ми от джипито, ще трябва да ходя до друга болница? Но докторът ми рече, че това е по-новата реформа на Министерството на здравеопазването.
Аз съм ходил до III градска болница и знам, че от спирката на рейс 74 до нея са около 400 м разстояние и с този болен крак няма да издеяна. Затова му рекох, че няма да ходя. Той ми каза, че тогава трябва да се лекувам с предписаните ми лекарства, а ако се влоши състоянието ми, да дойда отново и ще ме приеме по друга пътека. Разбран човек излезе и се разговорихме. Попитах го каква му е заплатата, а той ми рече, че с над 20-годишен трудов стаж взима цели 740 лв., а сестрата е с 450 лв.
Бях страшно впечатлен. Попитах го как ме приема - като пациент или като клиент, а той отговори, че за него съм само пациент. Тръгнах си омърлушен като препикано мушкато! Та сега се лекувам вкъщи и дано да оживея, г-н Министър на здравеопазването, и до понеделник. Аман от недомислени реформи и най-сетне ще разберем ли пациенти или клиенти сме на министерството.
Винаги ваш
Георги АСПАРУХОВ
Все още няма коментари