Помощ! Цигани вандали превърнаха живота ни в ад

Живея с жена ми и двете ми деца в блок до т.нар. Виетнамски общежития в София. В интерес на истината, виетнамците отдавна ги няма. Сега на тяхно място в пропуканите, с ръждиви дограми, изтърбушени и олющени блокове са настанени цигански семейства. Те превърнаха живота ни в истински ад. Имам чувството, че се роят не с месеци, а с дни.

Пълчища от мръсни и дрипави циганета и родителите им вдигат такава врява, че от чалга и крясъци не може нито да се спи, нито да се чете. Страх ни е да пуснем децата си да играят навън. Няма ден, няма нощ, ситуацията вече е неуправляема. Но върхът беше, когато общината построи чудесна площадка за малчуганите с всички съоръжения за забавление. Заобиколена е с телена ограда, за да са спокойни майките. Малките циганета обаче дойдоха с лопати и колове (снимах ги!) и безжалостно изпотрошиха всички люлки и пързалки. И отмъкнаха металните им части. Те просто унищожиха скъпата детска площадка, на която всички се радвахме. Извикахме полиция. Униформените се повъртяха наоколо. Родителите на мургавите вандали обаче яростно ги защитиха, не били виновни, дори ни се заканиха. Сигурно ние сме виновните. Защото, виждате ли, не сме били „социализирали” крадливите цигани. Да имате да вземате!

Драгомир Иванчев, София