Светините покрихме с кал и смрад, най-свидните чеда оплюхме!

Без залъка насъщен сме могли и можем да преминем над зейналата пропаст, но как духом омъглени, как без пориви, без завети, без месии ще се отлепим от дъното на отровното тресавище? Как ще оцелеем срещу коварните черни ветрища, хлуещи от Запад през океана, смесени с горещите европейски пасати и плискащото торнадо, пъкащо от терористи, джихадисти, ислямистки емисари, прииждащо безпрепятствено през символичните ни граници? 

Оставете какво са имали наум императори, царе - тук става дума за един народ, чиято саможертва в полза на друг народ няма аналог в световната история! Няма!

И е безумец всеки политик, всеки българин да се съмнява, да светотатства с подвига на руските войни, румънските драгуни, с финските доброволци! И как ще затриете спомените за величавите битки, как ще заглушите ехото от оръдейните залпове край Горско Абланово, Телиш, Гривица... Тътенът от Плевенските редути, пороищата кръв в Мъртвата долина, как ще изровите костите на момчетата от Брянския полк - горе, по билото на заледения, обвеян в снежни вихри Балкан, как ще сгромолясате скалите на Шипка, увенчани во веки веков с онова сублимно “Ура”, там - зейналите оръдия можете да претопите на скрап, но как ще ги овъглите, как, щом седемвековна тъма, щом ятагани и кръвен данък не са могли да корозират народната памет, духа български? 

Кой ни управлява, кой ни шътка да мълчим? Кой беснее срещу обществения гняв, кой презира и се гаври с патриотичните протести на подбалканските градчета - онези със “салтамарките и гайдите”. 

И ти иде от срам да потънеш в земята, като гледаш в пастващата кохорта в екип с чуждите емисари, смирено строени пред Паметника на Апостола без капка свян за осквернената чиста и свята Република. 

Ще се намерят ли луди да забият камбаните по цяло Българско, ще блеснат ли ликовете на генералите Драгомиров, Тотлебен, Дандевил, Радецки, Скобелев, Гурко, Столетов... Ще се люшне ли в душите ни Самарското знаме, ще екне ли гръмогласният вик на Шипка, ще трепне ли сърцето българско от върховния подвиг на Опълченците?

- И ти, българино, на тоя ден съзри по пътя от Дунава до Сан Стефано - пороищата кръв и купчините кости, пожарищата, сълзите, надеждите, възторзите... И ако сърце ти трепне, сложи китка и стори поклон пред хилядите знайни и незнайни люде, вградени в пантеона на свободата, в храма на душите ни! 

И нека легендарният връх на 3 март поеме чистия трепет на хилядите сърца пред съдбовния подвиг - възхитата и преклонението на стародавната ни България, като възторжена въздишка към небето и клетвена молитва за бъдещето на България.  

Донка Ботева 
ХРИСТОВА, Търговище