БКП дава акъл как да ударим Кройф и Холандия

Световното първенство във ФРГ през 1974 г. е последното от серията от четири, на които участва България. Малшансът и сянката на Партията попречват на Христо Бонев, Атанас Михайлов, Георги Денев, Павел Панов, Димитър Пенев и компания да запишат първата българска победа на световни финали. И "недъзите в българския футбол" продължават да са на дневен ред. 

След провала на шампионата в Мексико през 1970 г. настъпва тежко време за българския национален тим, пише sportal.bg. Редица от звездите са "пенсионирани" от "А" отбора предсрочно, а стартът на бурята над главите на националите е даден с прочутата статия в "Работническо дело", озаглавена "Докога ще се търпят недъзите в българския футбол". Публична тайна е, че материалът е минал през редакцията на самия Тодор Живков, който е одобрил лично стрелите, насочени срещу "лъвовете". 
От старата генерация в тима остават малцина - Зума, Пената, Паро и още двама-трима. В навечерието на квалификационния маратон за Мондиал'74 селекцията е поверена на дисциплинирания Христо Младенов. Отборът не среща големи трудности срещу Северна Ирландия на Джордж Бест и Португалия на Еузебио. След мача в Лисабон (2:2) португалският печат определя Георги Денев като "неподражаем солист на българите". Именно Кучето и капитанът Бонев са диригентите на нашите. България за пореден път намира място сред 16-те най-силни отбори на планетата. 

Този път са взети мерки да не се случат безумията, предшестващи мондиала в Мексико. Няма Белмекен, няма сняг, няма преспи и балони с въздух. Няма и забрана да не се пие вода. Националите заминават рано-рано за Кайзерау, където протича лагерът им преди финалите. Взето е под внимание и друго - в месеците преди Мондиал'70 България играе проверки срещу 4 съперника. По време на подготовката за ФРГ'74 бройката е увеличена на 8, включително престижни срещи с Англия и световния шампион Бразилия. Това добре, но кликата от ЦК не изневерява на себе си и залепя цяла тайфа партийци за състава на Христо Младенов. По спомени на очевидци в Западна Германия на всеки футболист се пада по един ръководител. При нито едно от другите участия на "трикольорите" на световно покрай играчите не щъкат толкова ченгета от Държавна сигурност. "Отговорните фактори" започват да се припознават и като футболни специалисти, надарени с треньорски нюх и око, което се оказва пагубно за представянето на България. 

Истина е обаче и че "лъвовете" нямат никакъв късмет по германските терени. Те надиграват категорично първите два съперника в предварителната група - Швеция (0:0) и Уругвай (1:1), но първата победа на световно се оказва мираж. Срещу скандинавците момчетата на Младенов изиграват изключително първо полувреме, като удар на Панов удря горната греда, а Денев и Бонев пропускат на няколко пъти. Така вместо победа с 5-6 гола разлика нашите трябва да се задоволят с нулево равенство. 
Срещу Уругвай те отново са напористи. Играем в 4-2-4 в търсене на прословутата първа победа. Този път Никодимов удря горната греда, а опашката от пропуски изглежда сякаш безкрайна. Кучето е неудържим по лявото крило, а освен това българите залагат на много атаки през центъра, които се осланят на двойния пас. От другата страна "Ла Селесте" притеснява вратаря Румен Горанов само с шутове от средна и далечна дистанция. Петнайсет минути преди края Войн Войнов "слага да спи" един от южноамериканците по десния фланг, след което центрира. На Христо Бонев повече не му трябва. Пловдивската легенда се хвърля като лъв и с глава матира прочутия уругвайски страж Ладислао Мазуркевич! След години този гол на Зума попада сред избраните от ФИФА за най-красиви в историята на световните шампионати.
Три минути преди края обаче става белята. По това време край тъчлинията се готви да влезе в игра опитният бранител на „Левски” Добромир Жечев. Бобата има три мондиала зад гърба си, а и е ритал здраво по кокалчетата самия Пеле. Уви, точно тогава легендарният ляв бек на „Индепендиенте” Рикардо Елвио Павони стреля сравнително слабо от сравнително малък ъгъл и Горанов греши. Агнето пуска топката под своя плонж - 1:1. Според слуховете след края на мача в българската съблекалня в Хановер става страшно - обвинения, викове, блъскане, шамари, люти псувни... А се задава най-тежкият мач - срещу Холандия на Йохан Кройф.

На сутринта преди двубоя с "лалетата" в базата на българите се изсипват всички "отговорни фактори". Треньорският щаб е викнат на съвещание. Костюмираните другари започват да редят тактиката за сблъсъка с фаворита на първенството. Кой ще пази персонално великия Кройф? Треньорите предлагат това да бъде Димитър Пенев, който познава добре изкусния майстор с №14 покрай срещите за КЕШ между ЦСКА и „Аякс”. Другарите обаче решават, че е най-добре холандският капитан да бъде препредаван между българските бранители.

Нямаме никакъв шанс срещу звездния отбор на Ринус Микелс. Головете в нашата врата са дело на Йохан Неескенс (2), Джони Реп и Тео де Йонг. И двете попадения на Йохан Втори в българската врата са от дузпи, а първата от тях е изпълнена два пъти от холандеца. И трите му удара са смъртоносни, като вратарят Стефан Стайков няма никакъв шанс да ги отрази. 4:1 за Холандия е най-малкото, с което България се измъква.

За България бележи Руди Крол, който посреща кълбото в собствената си мрежа след центриране отляво на Денев.

Така България напуска състезанието с две равенства и без успех. Моментално след финалите селекционерът Младенов е освободен от длъжност. Капитанът Бонев пък е изваден от отбора за неопределен период. Малко по-късно Зума е накаран да се извини на българския народ чрез страниците на "Народен спорт".