В началото на 1988 г. Тодор Живков беше предприел поредния ход: в духа на Юлската концепция той внесе в Политбюро предложение „занапред ръководните постове в партията – от генералния секретар на ЦК на БКП до секретаря на първичната партийна организация – да се заемат за два последователни мандата и по изключение по три мандата“. И придружи предложението с писмо до Политбюро, в което с присъщите си цинизъм и жигосваща ирония той пишеше:
„Добре разбирате, че като правя това предложение, ръководейки се от общите интереси на нашето развитие, аз отчитам, така да се каже, и нашите лични интереси. Както знаем, и при социализма интересите са могъща движеща сила. И така, какви са в случая вашите и моите интереси?
Първо, що се отнася до мен, аз съм си направил сметката много добре: при най-благоприятния развой на нещата ще бъда генерален секретар още три мандата – до 2006 г., т. е. когато ще съм на 95 години. Смятам, че в общи линии това съвпада с моите интереси.
Второ, мисля, че пак в основни линии предложението отговаря и на интересите на останалите другари от Политбюро. Е, може би това не се отнася изцяло за най-младите, но какво да се прави – нали обществените интереси стоят над личните.
Така че, общо взето, няма от какво да се притесняваме и можем да приемем предложението.
Още повече че се предвижда решението да влезе в сила от XIV партиен конгрес. А както ме увериха, в такива случаи решенията нямат обратна сила. Следователно и в това отношение можем да бъдем спокойни!“.
Дата: 18.01.1988.
Откъс от книгата на Нико Яхиел „Тодор Живков и личната власт“
София 10°
Видин 11°
Враца 9°
Русе 10°
Варна 35°
Бургас 32°
Пловдив 37°
Все още няма коментари