Лекари в „Пирогов“ ме спасиха от смъртта  

Много години слушам хвалебствия за болница „Пирогов“. Звучаха ми твърде легендарно, докато не потърсих спасение в нея.
Преди година автобус премаза левия ми крак от коляното до глезена. Оперира ме д-р Раев в Спешна помощ в казанлъшката болница. Още тук обаче кракът ми започна да некрозира. Близките ми от Бургас ме устроиха в частна клиника там, но некрозата се задълбочаваше.

След седмица по време на превръзка лекарят откровено ми заяви пред сестрата, че мислят да ми отрежат крака. „Ти к’во си мислиш“, ми каза. Ако пластиката е неуспешна, каза – „кръц“, и посочи под коляното с ръка как ще стане.
Обезумях! Напразно другите болни ме успокояваха. Бързо реших – да ме няма повече на този свят. Да не тежа на децата си. Мислех изход. Вечерта ме посети млад лекар. Убеждаваше ме, че и с един крак ще се чувствам комфортно. Имало приспособления, протези. И без два крака хората се движели. Заявих му, че ще умра с два крака. Аз решавах. Прозорецът. Само болните да заспят. Храбра съм. Една смърт е. И спасение.

Полунощ е. Вече е моментът… Над мен се надвеси бял силует, не видях кой беше, прошепна ми: „Иди в Пирогов“. Надеждица светла всели в душата ми. Сутринта поисках да ме изпишат.

И ето ме в „Пирогов“. В отделението за кожни изгаряния за възрастни и пластична хирургия. Млад, усмихнат лекар ме посреща с думите: „Няма рязане на крака!“. Потвърди го и негова колежка. А проф. Захариева заяви: „Не се касае за рязане, а за лекуване на крак“. Веднага ме вкараха в реанимацията. Заобиколиха ме лекари, сестри, лаборанти.

След една седмица лекарят, който ме посрещна, ми каза, че всичко е наред с мен. Близките ми потвърдиха, че хирурзите са положили неимоверни грижи за мен. А са все млади медици – д-р Мартин Попов, Д-р Атанасов. С черния ми крак те извършиха невероятно чудо.

Спасители мои, преборихте се и ме спасихте от смъртта. Благодаря ви! Благодаря, „Пирогов“.
 
Рада ВЛАДИМИРОВА, Казанлък