Нека сме наясно: никой не е просто "срамежлив" или "стеснителен" сам по себе си. Стеснителни ли сте със семейството и най-добрите си приятели? Най-вероятно не. Може би се срамувате да говорите пред много хора или с непознати - значи сте стеснителни в определени ситуации.
Затова вместо да мислим, че някой се притеснява, защото е "стеснителен човек", нека разгледаме една обичайна ситуация - разговор с непознат.
Много хора са напълно в свои води - могат така да се заприказват с непознати, сякаш си говорят със стари приятели. Но много от нас се чувстват напрегнати. Откъде идва това напрежение?
Това е наследство от нашите далечни прародители. Вашият "пещерен мозък" (който днес е безполезен, но няма как да го убедите) все още се опитва да ви предпази така, сякаш живеете на някое дърво, под непрекъсната заплаха от главатаря на глутницата. Еволюцията не може толкова бързо да влезе в крак с цивилизацията. Все още си мислим, че има заплаха, заради която е добре да не привличаме внимание върху себе си.
Когато чувствате стеснителност, вие подсъзнателно се опитвате да се защитите от потенциална заплаха. По някаква причина мозъкът ви възприема ситуацията като заплаха. Често причината е, че се чувствате по-нископоставени от човека срещу вас. Може да сте забелязали, че с определени хора ви е по-лесно да говорите, отколкото с други.
Основата на стеснителното поведение обаче е, че се фокусирате предимно върху себе си. Концентрирани сте прекалено много върху това какво може да помислят за вас, как преценяват думите и действията ви. Това чувство може да се прояви като затруднение в общуването - избягване на зрителен контакт, запъване, затруднение да формулирате и да изложите ясно мисълта си.
Все още няма коментари