Проектът АБВ още с неговото неуспешно раждане на 11 ноември 2010 г. се заложи като инвалид. Може би и затова, когато формацията се пръкна официално за рождения ден на лидера си Георги Първанов на 28 юли миналата година, в политическото ни пространство се появи преносен урод. Всъщност не би имало драма, ако десетките хиляди ляво и центристки ориентирани българи, отвратени от олигархичното задкулисие на „Позитано” 20, не потърсиха алтернатива за себе си и страната именно чрез авторитета на президента от 2002 до 20012 г. Повярваха, че ще се случи социалдемокрация по модела на Благоев и Габровски. Нищо подобно не стана обаче.
За всички вече е ясно, че във властта се реализира формация за удовлетворяване амбициите на лидера и на неговия кръг от приближени. Връх на деморализацията бе шизофренното поведение на централата от „Врабча” 23 и групата АБВ парламентаристи при гласуването на 16-милиардния заем в Народното събрание. Първанов вика „Не”, депутатите му гласуват „Да”. Е, другарю Първанов, загубихте баса. Нищо, че конференцията отхвърли отвода ви и ви преизбра – паркетен водевил. Що за идиотия е да гласуваш 16-те милиарда, а след това да ги атакуваш в Конституционния съд?!
Не, не, не сте убедителен. Няма вече как да излъжете хората, че не сте патерица на ГЕРБ, а сте му коректив по политики. Паднахте дотам, че дори синовете си оплетохте в разни съмнителни сделки на дребно. И няма никакво значение в София или в Лондон са учили тия момчета, с какви пари работят, щом цял живот ще ги плакнат в СПА-афери и съмнения с дъх на „Южен поток”.
Милко ПЕТКОВ, Хасково
Все още няма коментари