Борисов, докога ще живеем в „стабилна” мизерия и бедност  

 
В последните една-две години управляващите ни проглушиха ушите с думата „стабилност”. Под път и над път всеки един - от премиера до последния коалиционен послушник, повтаряха като заклинание - стабилност, стабилност и пак стабилност. Само че изборите показаха точно обратното – стабилна бедност, стабилна мизерия, стабилна безработица и стабилно трупащи се гняв и недоволство. Стабилно нарастващи потоци от бежанци. Европа, която все по-стабилно ни отрежда ролята на санитарна територия, определена да поема новите варвари, да ги задържа, да ги храни и облича, да ги лекува и ако се наложи, от време на време да ги респектира.

И в тази ситуация изведнъж оставка на стабилно разсърдения политик от покрайнините на столицата. С нея той не само хвърли в смут обществото, но и се подигра сам със себе си и своята толкова дълго налагана като понятие лелеяна стабилност.

И сега какво се оказа: когато трябва да се крепи правителството на правилния човек – това е стабилност. Когато той се разсърди – това е в името на бъдещата стабилност. В същото време опозицията, стабилно окопала се до вчера, изведнъж надига глава, поотърсва се от опозиционната паяжина и току-виж и тя посегнала към властта. А на всички е ясно, че след едни нови избори на герберите ще им е още по-сложно да сформират кабинет. И че ако наистина някой иска стабилност, да потисне неистовия си глад за власт и да потърси формула за управление, която да е максимално подкрепена от обществото. Справка – Германия. Борисов да спре с целувките и прегръдките, ами да вземе и да попита Меркел как се постига стабилност. Щото стабилност на празни хладилници и празни стомаси е като на гол тумбак чифте пищови.
 
 
Атанас Велчев, София