През 2022 г. линията на бедност общо за страната e 525,92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,571 милиона души, или 22,9% от населението на страната.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 4,3%, а относителният дял на бедното население нараства с 0,8 процентни пункта, показват данните на НСИ.
42% от българите казват, че не са в състояние да поемат неочаквани финансови разходи. Всеки пети нашенец, или 20%, казва, че не може да си позволи консумация на месо и риба всеки втори ден. 40% казват, че трудно биха си подновили мебелировката у дома, а 26% споделят, че не могат да си позволят подмяна на износени дрехи с нови.
Данните за миналата година сочат, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22,9 до 30,3%, или със 7,4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44,2%, или с 21,3 процентни пункта.
За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (56,9% за 2022 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 3,3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
През миналата година делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18-64 години остава непроменен спрямо предходната година – 10%. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 68,5%. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 3,2%. Според типа на домакинството най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (61,3% за 2022 г.) и едно лице в домакинство – жена (56,2% за 2022 г.). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 21,9 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете.
Комбинирането на трите показателя – лица, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност, показва, че през 2022 г. 32,2% от населението, или 2,206 милиона души, са били в риск от бедност и социално изключване. През 2022 г. 25,9% от децата на възраст 0-17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1,7 процентни пункта повече спрямо 2021 г., отчита НСИ. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 15,0 процентни пункта.
През 2022 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Монтана – съответно по 373 лв., а най-високата – в област София (столица) (832 лв.), следвана от областите Стара Загора (625 лв.), Варна (601 лв.) и Перник (595 лв.).
Линията на бедност за 2022 г. нараства спрямо 2021 г. в повечето области. С най-голямо нарастване са областите Стара Загора (с 21,6%), Ямбол (с 19,4%), Варна (с 18,8%), Хасково (с 15,6%), София (столица) (с 13,5%) и Враца (с 10,2%). Намаление в размера на линията на бедност спрямо предходната година се наблюдава в областите Плевен (с 13,9%), Шумен (с 11,4%), Разград (с 10,1%), Бургас (с 3,6%), Пловдив (с 2,4%) и Благоевград (с 0,6%).