Шкумбата и "Червена роза" разпалиха страстите в дом за стари хора

У нас е прието да се гледа на домовете за възрастни хора като на „бунище”, на което „неблагодарните” деца изхвърлят родителите си като ненужна вещ. Това е то „Зоната на здрача”.

Но 1 октомври, денят, в който почитаме нашите родители, може би е моментът да приемем истината. По света в домовете за възрастни пенсионерите намират сигурност, разбиране, топъл дом, медицински грижи, живот сред връстниците си.

Домът за стари хора в “Зона Б5” в София не е в зоната на здрача. В недалечното минало е бил “Дом за активни борци против фашизма”. Там са били настанявани и родителите на партийните функционери на комунистическата партия. По тази причина днес нуждаещите се от подслон и грижи обитават просторни апартаменти.

Заварвам част от домуващите на припек, на сладки приказки на чаша кафе, бисквити и солети. Дамската компания ме посреща с усмивки в очакване на предстоящото празненство. Столовата се пука по шевовете, всички са развълнувани за предстоящия празничен концерт. Вижте ни как изглеждаме и веднага ще разберете и как се чувстваме, енергично представя компанията Ани Шулева 77-годишната жена кипи от енергия, запалва си цигарка и палаво ме поглежда с бистрите си сини очи. Виж, тук съм по собствено желание вече от 13 години, коренячка софиянка съм, но прецених, че тук ще се чувствам по-добре. Имам деца, народиха ми се внуци и жилището ни отесня. Реших, че вместо да спя на разтегателния диван в хола, а сутрин да съм във форма да сервирам закуски, мога спокойно да се излежавам до 9 часа Животът е един безкраен празник и аз нямам никакво намерение да го прекарам в подреждане и готвене. Предпочитам да ходя на модни ревюта, разходки, да бъда добре поддържана и ухажвана. Тук в дома имам тази свобода да разполагам със собствения си живот...

Изведнъж всички се оживяват, стават на крака - пристигат дългоочакваните гости (б.а. - очевидно старците са им фенове). Сред тях са младата кандидат-кметица на район „Възраждане” Савина Савова, Йорданка Фандъкова и общинските съветници от ГЕРБ Борислав Борисов, Анета Георгиева и не на последно място - обичаната от всички Албена Атанасова, заместник-кмет по направление "Социални дейности и интеграция на хора с увреждания". Специален гост на празненството бе Шкумбата, а самодейната група „Червена роза” разтуптя сърцата на домуващите с прекрасни песни. Хубав ни е домът, дълго време имаше нужда от ремонт, но имаше финансови проблеми... Сега, откакто стана кмет Фандъкова, живнахме. Навремето, когато дойдох тук, навсякъде беше застлано с персийски килими, апартаментите бяха обзаведени уютно, всичко беше организирано като в домашна обстановка, спомня си миналото с умиление Ани.

“Не мога да си изкривя душата, направиха много за последните години, отпуснаха пари за ремонти и подобрения”, споделя директорът на дома Йорданка Темелкова. Тук следва хвалба към общинската администрация. От години всички само обещаваха, сега наистина направиха подобрения - смениха настилки, парната инсталация, оправиха санитарните възли, а стаите са боядисани в цветовете, предпочитани от обитателите. И наистина домът блести, а неговите 80 ползватели са усмихнати и спокойни. Вече е преодолян и проблемът с персонала - 30 отдадени на социалната кауза служители обгрижват обитателите на дома Основният проблем на възрастните хора, независимо дали са в дом или при роднините си, е липсата на чувството за полезност. Жените с огромно желание се включват в курсове по приложни изкуства, цветарство и бродерия. Сред най-големите им удоволствия остава гостуването на деца и внуци, както и на хлапета от различни училища, споделя психоложката на дома Ваня Пандиева. Другият проблем е, че в напреднала възраст хората трудно се приспособяват. Всеки идва тук с миналото си, с навиците си, с чудатостите си. Това понякога се превръща в проблем с общуването. Случва се например две съвсем несъвместими като характер жени да са принудени от обстоятелствата да споделят една и съща стая. Но в крайна сметка нещата си идват на мястото... Бабите с умиление се впускат в разкази за “техните“ хлапета. На много от възрастните хора им липсват половинките. Времето обаче лекува и тук, както и навън, и в по-младите години се завихрят страсти. Е, може би не вихрени, но трайни. При нас връзките наистина са подчинени на клетвата “Докато смъртта ни раздели”, споделят жените Те разказват трогателната история на дядо Иван, който срещнал любовта в дома. Приятелката му обаче се разболяла, започнала да забравя всичко и не можела да познае никого около себе си. Не можела и да се обслужва сама. Наложило се да я преместят в Дома за възрастни с ментални увреждания в Княжево. Иван последвал любимата си, за да може да се грижи за нея до последния й миг. Месец след като починала, и той поел към отвъдното. Не могъл да преживее загубата...

Паулина БОЯНОВА