В дълбините на мистичния и често неразбран свят на сънищата една млада жена от Афганистан предизвиква както възхищение, така и страх. Зоура Салихи е родена през 1953 г. в Кандахар. Още от дете тя има странен дар – може да предсказва бъдещето чрез сънищата си. С времето хората започват да идват при нея, за да разберат какво ги очаква. Нейните видения се сбъдват с ужасяваща точност.
През 1976 г. слуховете за нейните способности се разпространяват из цялата страна. Богати и бедни, търговци и военни – всички търсят съвет от жената, чиито очи сякаш виждат отвъд границите на реалността. Зоура описва случки, които никой друг не може да знае, и разкрива тайни, които някои биха предпочели да останат заровени.
Но един ден тя разказва на най-близките си нещо, което кара кръвта им да замръзне. Виждала себе си мъртва – паднала в тъмна стая, прободена с нож. В съня ѝ около тялото ѝ има разпилени късове хартия, а от прозореца се чува злокобен вятър. Но най-ужасяващото е, че чува глас, дълбок и заплашителен: „Не трябваше да говориш. Твърде много уста вече знаят“. В отражението на стъклото тя вижда мъж – висок, облечен в тъмна дреха, с белег на дясната буза.
Само няколко дни по-късно, на 4 септември 1976 г., Зоура е открита мъртва в дома си в Кабул. Тялото ѝ е намушкано многократно, а разпилени листове с нейния почерк покриват пода. Разследването е неубедително – няма видими следи от взлом, нито улики кой би могъл да извърши убийството.
Но слуховете не закъсняват. Говори се, че няколко дни преди смъртта си Зоура направила предсказание, което било твърде опасно. Споменала име – може би на влиятелен човек. Някои казват, че тя разкрила заговор, който трябвало да остане тайна. Други вярват, че е предсказала нечия смърт – но този някой решил да действа пръв. Сред разпилените ѝ записки полицията открива лист с изписана дума, която не може да бъде обяснена – „Ал-Мааруф“. Дали това е било име? Място? Предупреждение? До ден днешен никой не може да отговори на този въпрос.
Все още няма коментари