Живеех в общежитие за 80 ст. на месец

Преди 1989 г. всеки, който искаше, отиваше да учи. Аз завърших икономика в Свищов. Живях в общежитие като хотел за 80 ст. на месец, хранехме се на стол за 50 ст. Никога не съм живяла в мизерия, тъй като майка ми и баща ми работеха и ме издържаха нормално. Междувременно получавах стипендия за успех. Канеха ме да ставам партиен член, но аз не исках, родителите ми ме посъветваха да си гледам само учението. Още щом завършихме (бях се омъжила), на разпределението имаше хора от моя окръжен град и този на съпруга ми, предложиха ни работа и жилище и в Ямбол, и в Силистра. Станахме добри специалисти, изучиха се и децата ни, един нормален живот.
Сега съм пенсионер с 350 лева, добре че децата имат възможност да ме издържат. Чувствам се унизена, че съм работила 38 години и накрая да завися от недотам образовани властници, които нехаят за достойните 2.5 милиона...

Край мен има толкова гладни хора, но за разлика от управляващите, аз ги забелязвам. Те нито ще пътуват по Европа, нито ще "хвърчат" по магистралата им.