Замъкът на интелектуалците в Дряново пази духа на известна фамилия

Още от времето на Възраждането град Дряново се слави с редица интересни шедьоври на българската архитектура. До днес са запазени малко домове, представящи един привлекателен и пестелив стил на нашата възрожденска къща.

В средата на 20 век в града се забелязва полъхът на европейската архитектура, в централната градска част са построени няколко стилни ансамблови къщи, които и до днес впечатляват не само специалистите, но и обикновените хора, като домовете на Кирякови, Бамбукови, Сурвичкови.

В края на 19 век фамилията Хаджиганеви осъществява своите идеи, строи също в центъра еднокатна красива къща, в която през 1942 г. нощуват цар Борис ІІІ и царицата, а също Лора и Яворов през 1913 г. седмица преди фаталния край на двамата. През 1933 г.

двамата братя дряновци Георги и Сава Ганчеви построяват малко над Дряново своя къща, която още тогава местните наричат „Замъка”,

заради много интересното виждане на известния софийски архитект Олеков, който я проектира. Разположена днес в почти гъста гора, тя е на два етажа и впечатлява архитектурните познавачи. Потомците, продължители на интелектуалното ниво и поведение през годините, и днес обитават „Замъка” и поддържат жив духа на известната фамилия.
Синът Никола Ганчев разказва:

Баща ми Георги Ганчев е роден на 20 март 1897 г. в Дряново. Завършва средното си образование тук, след което се дипломира в Юридическия факултет на СУ ”Св. Климент Охридски”. Още като студент посещава лекции в Музикалната и Художествената академия. По-късно той специализира право в Париж и изборът му не е случаен, защото е имал възможност да бъде съвсем близо до европейската култура. След дипломирането си започва адвокатска практика в родния си град. Свири на цигулка, рисува професионално, а заедно с приятеля си д-р Никола Рачиков,

баща ми Никола Ганчев създава музикалното дружество „Гъдулка”, което по архивни материали е първото у нас

Семейството на сина ми съхранява много от картините на баща ми, рисувани с маслени бои, които заедно с акварелните доставят удоволствие, но и малко тъга. Негови скулптурни работи – гипсови бюстове на поета Атанас Смирнов и на Никола Бошнаков – кмет на Дряновската околия, се пазят от техните наследници. А бюстовете на моите баба и дядо се пазят в дряновската ни фамилна къща. Георги Ганчев е председател на Народния съюз „Звено” в Дряново, както и първи ръководител на туристическото дружество „Бачо Киро” в града, което тази година навършва 90 г.

Красотата на един живот е в оставащата незаличима диря – дом, семейство, житейски ценности, творчески и професионални резултати, достойно място в обществото. Тази красота остави след себе си моят баща Георги Ганчев, преди да ни напусне на 22 февруари 1947 г., малко преди да навърши скромните 50 години.

Георги Ганчев построява стилната си и забележителна къща със своя брат Сава Ганчев, композитор, литературен творец и финансист. Роден е на 13 април 1899 г. в Дряново, средното си образование получава в Априловската гимназия и още оттогава започва да композира. Той следва в Търговската академия във Варна, а по-късно пребивава в Австрия, Германия, Чехия, където продължава музикалното си образование. След завръщането си у нас създава литературни произведения и развива композиторската си дейност. 12 са музикалните му сборници, като около 200 са соловите песни, писани върху поетичните творби на наши класици - Ботев, Пенчо Славейков, Дебелянов, Пейо Яворов, Николай Лилиев. В периода 1940 - 1947 г. те са издадени в България в седем сборника, а осмият обхваща хорови песни. Сборниците му с клавирни песни са три, а е автор на творби за камерен оркестър, цигулка и виолончело. Сава Ганчев има написани и две опери – „Гибелта на Раковица” по либрето на Людмил Стоянов и „Под игото” по либрето от самия композитор. Автор е и на литературни произведения – пиесите „Балканджии”, „По пътя на живота” и лиричната книга от поезия и проза „Писма за него и песни за нея”, като много от творбите са свързани с Дряновския край.

Техните потомци днес продължават традициите на бащите си и затова ще ви представя накратко сина и дъщерята на Сава Ганчев – Ганчо Савов и Теодора Ганчева, както и сина на Георги Ганчев – Никола.

Известният славист, журналист и писател Ганчо Савов е роден преди 85 г.
в Перник, но израства в Дряново. Славистичното си образование получава в бивша Югославия, като в началото работи в издателство „Наука и изкуство”, а после до 1973 г. завежда културния отдел на в. „Народна младеж”. Бил е редактор и във в. „Пулс”. Член е на СБЖ от преди 50 г., като едновременно с това е сътрудник в Института за балканистика на БАН. От 1974 до 1985 г. е в политическия затвор, репресиран от комунистическия режим с обвинение в шпионаж и защото се противопоставя на сътрудничество с Държавна сигурност. В края на 1994 г. Г. Савов е главен редактор на списание „Панорама”, а по-късно е избран за председател на Съюза на преводачите в България. Член е на редица писателски организации, на българския ПЕН център, на Асоциацията на интелектуалците „Кръг 99” в Сараево. От 1997 г. той е хоноруван преподавател в катедра „Славистика” на Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Автор е на книги и литературни изследвания, издадени у нас и в чужбина, както и на публицистика, университетски помагала и много други. Една от последните му книги е озаглавена „Не падай духом, където ти падне!”.
Ганчо Савов разказва любопитна подробност по построяването на тяхната къща в Дряново. Тя е изградена на място на бащата на баба му Тодора. До самия орех още личат останките на обор или сайванта на прадядо му.
Постройката е подпалена умишлено от баба му по време на битката на четата на поп Харитон и Бачо Киро с войска на Фазлъ паша
през май 1876 г. в Дряновския манастир. Палежът е извършен, за да се отвлече вниманието на турците, които са искали да опожарят града и да унищожат населението, ако въстаниците не се предадат доброволно.
Сестрата на Ганчо Савов е известната наша поетеса Теодора Ганчева, която е родена в София, но детството и юношеството си прекарва в Дряново. Следва в Консерваторията музикознание и пеене. Едновременно с това се проявява талантът й към поезията и през 1961 г. излиза от печат и първата й стихосбирка - „Кръстопът на лястовиците”, после бял свят виждат и книгите „Плуващи пясъци”, „Третият полюс”, „Дряново мое”, „Слънцеброене”. Заедно с архитект Николай Тулешков тя издава сборника „Преминал майстор през земята” за ненадминатия строителен гений, дряновеца Колю Фичето. Теодора Ганчева пише и за децата, като за детския си мюзикъл „Ден на чудесата” получава международна награда и признание. Тя работи в Българското национално радио, във в. ”Учителско дело” и в списание „Славейче”. Авторка е на документалната повест „Пее „Бодра смяна”, посветена на именития детски хор. Теодора се гордееше и с Националната литературна награда „Рачо Стоянов”, която й бе връчена в Дряново през 1993 г. за цялостното й творчество. Напусна ни внезапно през февруари т.г.

Синът на адвоката Георги Ганчев – Никола, е кръстен на политика и държавника, дряновеца Никола Мушанов, семеен много добър приятел. Коко е ерудит, интелектуалец, макар че е завършил химия, заедно със своята съпруга Мария обичат литературата, класическата, джаз и поп музика, както и да съзерцават в изложби творби на наши и чужди художници. И днес Никола си спомня с респект и уважение за своите учители от дряновската гимназия „Максим Райкович”. Всяко лято семейство Ганчеви почива в „Замъка” и се радва на своите приятели от града, споделят с тях тревоги, радости и преживявания. Дряновската фамилия, която през годините е давала облик и авторитет на града, и днес се споменава тук с уважение, защото нейните деди и потомци са дали частица от себе си, за да пребъде родният ни град и край.

Любомир БАХЧЕВАНОВ