За калпавия учител и мечешката услуга

През 70-те години на миналия век работех като училищен инспектор по начално образование в Габровски окръг. В малките балкански села имахме начални училища с по един учител, който обучаваше учениците от 1. до 4. клас в една паралелка. Такова имаше и в село Угорелец, Севлиевско. Един ден ми се обади родител на ученик и ми се оплака, че учителят отсъства и няма кой да учи децата там. Свързах се с учителя и му казах, че ако това е истина, ще му търсим най-строга отговорност. След известно време реших да отида в селото и на място да проверя неговата работа. Качих се в автобуса и за моя изненада, в него видях учителя от Угорелец. Той също ме видя, но не ме поздрави. Към 11 ч. пристигнахме в училището, а до това време, три учебни часа, учениците ги учила училищната прислужница. Казах на учителя да ми даде да прегледам учебните планове. Отговори ми, че няма такива. После го попитах какво да правим след всичко, което видях с очите си. Много ме изненада отговорът му. Каза ми, че се убедил, че това, което говорят някои учители за мен – че съм неразбран човек и с мен не може да се работи, е истина. Помоли ме да не го уволнявам дисциплинарно, защото ще напусне сам, и поиска да напиша добра характеристика за работата му. Освободихме го по семейни причини. Дадох му характеристиката, в която бях написал, че е дисциплиниран учител. Помолих го да поздрави от мен колежката ми в Търново. После тя веднага го назначила в едно селце в Еленския Балкан.

През лятото на национално съвещание на инспекторите в София се срещнах с колежката и тя се нахвърли върху мен, че съм ѝ изпратил въпросния човек. Направил съм им мечешка услуга, защото той не ходел редовно на работа. Тя беше млада и още не знаеше, че старите инспектори, като искаме да се отървем от някой калпав учител, му пишем хубава характеристика и го пращаме в друг окръг.
 
Ангел Ангелов, Габрово