Вместо за Бог да прости, пихме за здравето на „починалия” дядо Гешо  

През 1968 г. живеех със семейството си в Габрово. Работех като окръжен училищен инспектор. Бях в командировка в Трявна и присъствах на заседание на учителския съвет в гимназията „П. Р. Славейков”. По едно време влезе секретарката на гимназията и ме повика да изляза. Отвън тя ми съобщи, че от Габрово се обадила съпругата ми и я помолила да ми съобщи, че в село Долни Луковит, Плевенско, е починал баща ѝ Гешо Тодоров.

Тръгнах веднага за Габрово. В дома си заварих съпругата си Янка и сестра ѝ Маргарита, облечени вече в черни траурни дрехи и плачат ли плачат за починалия си баща. Попитах ги откъде са получили вестта за кончината на баща им. Отговориха, че класната ръководителка на малкия ми син Гриша Ангелов му съобщила, че е починал дядо му и го викат да си отиде вкъщи. Усъмних се, че тук има нещо нередно. Защо от село Долни Луковит не са се обадили на моя домашен телефон. И как са се обадили в училището, след като не знаят телефона там.

Позвъних на кмета на Долни Луковит. Казах му, че съм зет на Гешо Тодоров от тяхното село. Попитах го дали тъстът ми е починал, а той ми отговори, че преди около един час го срещнал на улицата и разговаряли. Позвъних и на класната на сина ми в училището. Оказа се, че тя сгрешила. В нейния клас имаше двама ученици с едно и също име – Гриша Ангелов, единият от които беше моят син. А починал дядото на другия ученик.

Тогава казах на съпругата си и сестра ѝ да спрат да плачат, защото баща им си е жив и здрав. Да свалят черните дрехи и да седнем да се почерпим по този случай. И стана един весел помен – пихме не за Бог да прости нашия дядо Гешо, а за негово здраве.

Историята с дядо Гешо не свърши дотук. Балдъзата ми Маргарита, щом научила от сестра си, че баща им Гешо е починал, веднага изпратила телеграма на дъщеря си Анелия в София и ѝ писала да дойде на погребението на дядо си в Долни Луковит. Анелия веднага тръгнала и привечер била в селото. Когато стигнала до къщата на дядо си, го видяла да стои жив и здрав на пейката пред дома си. Дядо ѝ я попитал защо идва по това време, облечена в черни траурни дрехи. Тя казала, че получила от майка си телеграма, че той е умрял и дошла за погребението му. Дядо Гешо се разсмял, благодарил ѝ, че дошла да го почете и изпрати, защото когато той наистина почине, тя може да няма възможност да дойде. След това вечерта и те направили един весел помен за здравето на дядо ѝ.

Когато дядо Гешо почина, внучката му Анелия не присъства на погребението, защото тъкмо бе родила дете.
 
Ангел Ангелов, Габрово