Топполицаят Гешев бил агент на НКВД още от края на 20-те години    

 
След 9 септември 1944 г. лично новият шеф на ДС ген. Руси Христозов и екип негови особено доверени подчинени сформират „хайка” за издирването на легендарния началник на „Обществена безопасност” Никола Гешев. Тогава се пускат всевъзможни слухове, които целят да заблудят общественото мнение и най-вече – това на съюзническото командване в България за съдбата на „суперполицая”, който

според легендата е вербувал най-големите дейци на българската компартия, включително Цола Драгойчева, която била толкова близка с него, че даже му родила син Чавдар, и самия Тодор Живков.
 
Да не говорим за Милко Балев и Мирчо Спасов... По този начин новото ръководство на ДС е преследвало изпълнението на две свръхзадачи – да се внуши на „съперниците за властта” в партията и държавата, че техният вербовчик може да проговори и тогава с тях е свършено, и че трябва да бъдат по-тихи от водата, по-ниски от тревата и да не напират много към ръководните постове. Под знамето „агенти на Гешев” е стартирала борбата срещу „вътрешнопартийната опозиция”, раздухвана, разбира се, от Москва, която вече е организирала няколко показни процеса в Чехия и Унгария. За да бъде пълна инсценировката, ген. Христозов и неговите хора пускат слуха, че архивът на „суперполицая” се пази във вила в Княжево – едва ли не най-строго охранявания обект на България. Слуховете така и не биват потвърдени документално нито веднъж през годините, но шантажирането, арестите и репресиите срещу довчерашните другари и съратници се осъществяват на няколко „вълни” в средата на 40-те и началото на 50-те години.
 
По непотвърдени данни Никола Гешев е застрелян от нашите граничари при опит да избяга в Турция
 
веднага след преврата на 9 септември. Никой обаче не вижда трупа му -
нито хората, които са го познавали, са привикани да го разпознаят. Но какво от това – легендата е задвижена.
Наистина Гешев е използвал къща в Княжево, но там нямало никакъв архив, твърдят запознати, а всичко било ченгесарски блъф. Така „плашилото” живее едва ли не до падането на Тато от власт през 1989 г., но пък никой не знае къде точно. В недрата на ДС се пазят разпореждания за организиране на секретни операции за издирването на митичния шеф на „Обществена безопасност” и много родни „рицари на плаща и кинжала” се веят със сладки командировъчни пари по света и аха да открият „обекта”, когато се оказва, че пак са стреляли покрай целта и това не е той. По-точно – не можели да го разпознаят, защото вече бил възрастен, а и вероятно си бил направил пластични операции.
 
Фантасмагории, които изплуваха след 10 ноември в разказите на офицери от тайните служби, участвали в издирването на „страшилището”
 
Първата по време се появи във в. „Отечествен фронт”. За „срещата” си в египетския град Александрия разказа спомени бившият военен разузнавач и нелегал в Австрия, Ливан и Аржентина полк. Александър Александров (Гицов), който в Бейрут е живял врата до врата и с легендарния британски разузнавач Ким Филби, минал на страната на Съветите и избягал след разкриването си в Москва.
По думите на полк. Александров, Гешев се прехранвал като сладкар в Александрия, но не се оплаквал от живота си. Нали все пак бил жив! За никакъв архив и разкрития не е ставало въпрос (или поне нашият разведчик го премълчава), но тайният прицел – изваждането наяве на „истината”, че човекът, стоял 33 години начело на партията и държавата, е бил агент на „суперполицая”, остава да витае във въздуха. По-късно вече бяха издадени няколко книги от бивши кадри на ДС, в които се твърдеше, че
 
Живков е бил осведомител на Гешев и е виновен за трагичното състояние на комунистическата партия на България
 
 
Според една скорошна публикация в столичен седмичник „възкръсналият Гешев” е бил „засичан” през годините в Канада и Австралия, откъдето даже изпращал писма на брат си Емануил и сестра си Анна. Тя е единствената жива наследница на фамилията. Разбира се, фактът, че писмата са писани с почерка на „суперполицая” и че са изпращани от тези страни, ни най-малко не доказва местоположението на адресанта. Ако Никола Гешев е бил под тотален контрол (а той е бил!), написаните от него под диктовка писма са били пускани от специални хора от местата, където на неговите „стражи” им се е искало да се намира в този момент. Сега бихме определили тази игра като плитка и нескопосна, но тогава, когато населението в България е било напълно изолирано от света зад Желязната завеса и е треперело от страх пред всемогъщия „юмрук на партията” – ДС, схемата е работела. Пък и роднините на „страшилището” са били толкова уплашени, че безропотно са се оставяли да бъдат разигравани от тайните служби и да пазят мълчание за писмата или пък… да говорят каквото им бъде заповядано.
 
Истината, както винаги, се оказва по-прозаична, но трябваше да минат цели 25 години от началото на българските демократични промени, за да се чуе версията на хората, които са получавали информация от първа ръка за задкулисието на държавата
 
Известната изкуствоведка и журналистка Анна Заимова - внучка на разстреляния царски генерал Владимир Заимов и правнучка на поборника Стоян Заимов, сподели една дълго пазена семейна тайна, която навремето й била разказана от баща й Стоян Заимов, също генерал, шеф в българското контраразузнаване след 9 септември 1944 г. и посланик в Индия и Прага.
По нейни думи, през 70-те години на миналия век, когато баща й се прекачвал на самолета за Делхи от Москва, високопоставен съветски другар, негов колега по служба, му предложил да го запознае с... Никола Гешев.

„Той е тук, в Москва, и ще бъде интересно да се видите!”, казал руснакът на Стоян Заимов.

Като благоразумен човек и дипломат обаче той отказал и отпътувал към Индия. По-късно съжалявал за пропуснатата възможност, но подозрението, че любопитството му ще го постави в някакъв вид „специални отношения”, го накарало да се примири с факта, че не видял „живия Гешев”.
Специалисти по история на българското разузнаване са на мнение, че разказаното от Анна Заимова внушава изключително високо доверие. Съветският СМЕРШ – една зловеща организация за „лов на шпиони и предатели”, е била специализирана в извършването на такива акции като евентуалното залавяне или отвличането на Гешев.
 
Вероятно „суперполицаят” е бил отведен в Москва, където малцина са знаели неговата самоличност, и е бил държан в изолация
 
Естествено, съветските спецове са изсмуквали от него огромна информация и са черпели съвети, а когато е станал ненужен, е последвала развръзката. За да оневинят престъплението си, в средата на 90-те г. руските пропагандисти в Източна Европа пуснаха слуха, че Никола Гешев е бил агент на НКВД още от края на 20-те години, когато даже е завършил суперсекретна школа в Съветска Русия. Така че бил „тяхно момче” и по директива на Сталин разгромил Българската комунистическа партия, както „бащата на народите” разгромил и комунистическите партии на Германия и Полша.
По същия начин съветското разузнаване процедирало и с последния пълномощен министър на царска България в СССР Иван Стаменов.

След края на Втората световна война следите на този дипломат от кариерата се губят. Дали е оставен жив и къде?
Близо 60 години това са въпроси без отговор. Едва наскоро, но след като шефът на съветското ГРУ ген. Павел Судоплатов написа в спомените си, че Стаменов е бил техен агент, а жена му, химичка по образование, дори е била назначена в лаборатория на Берия, у нас излезе двутомник с грамите на посланика до София, изпращани през цялото време на пребиваването му в Москва. В книгата за Стаменов се твърди, че според досието му в ДС след 9 септември 1944 г. той заживял като обикновен пенсионер в София и дори посещавал мероприятия на ОФ. Никой обаче години наред не си спомня да е виждал бившия посланик или членове на семейството му. Според изследователи отново ставало въпрос за фабрикувани „документи”, които целели да насадят мнението, че Гешев и Стаменов са най-големите агенти на Москва в България и така да отклонят вниманието от истинските, които трябвало да останат дълбоко законспирирани.
Виктор НАУМОВ