Викаха те в МВР, ако помагаш на „загниващия капитализъм“

В годините на ранния социализъм, когато е имало цензура за всичко у нас, западни стоки са били труднодостъпни за обикновените хора. Рядко са били привилегированите , които са имали този шанс , особено що се отнася до техника и коли. Това е предопределяло и възможностите за ремонт и поддръжка на такива стоки поради липса на квалифицирани техници и специалисти.

Същевременно чуждестранни ценители на природните ни красоти са посещавали и тогава родното ни Черноморие. Така по стечение на обстоятелствата на един от нашите курорти се озовал западен турист, пристигнал с модерното си возило на почивка със своята съпруга. Но явно вследствие на дългия път се явил някакъв дефект на колата и иначе лъскавата придобивка стояла безмълвна няколко дни пред хотела. Не помогнали опитите на местните майстори в околността въпреки огромното им желание да се изявят пред чужденеца. В старопрестолния Търновград скромно отдавал своя труд и умения като автоелектротехник в държавния автосервиз известният на всички и не само в града Кисима. С непретенциозен външен вид, с дебели цайси, леко разрошен, но с учудваща интуиция и усет спестил главоболията на множество любители и професионални шофьори, изпаднали в ситуация, подобна на чуждестранния ни гост. Явно някой се е сетил и е споделил за неговите възможности и след направената връзка и договорки возилото на чужденеца било докарано до Велико Търново. След като отворил капака на двигателя, огледал и проследил кабелите, не без помощта на неразделния си мултицет, явно открил и отстранил проблема. Той се обърнал към наблюдаващия го с недоверие западняк и му дал знак да пробва да запали. Огромно било учудването не само на собственика, а и на неизбежно събралата се в подобни случаи тълпа от съгледвачи, които даже му изръкопляскали с възгласите „Браво, Кисим!“.

Щастливият чужденец, също впечатлен до крайна степен, на свой ред го поздравил и в знак на благодарност поканил Кисима със съпругата му на вечеря в местния хотел на „Балкантурист“, където се наложило да пренощува заради случая. Как е преминала вечерта, как са разговаряли, не се знае, но все пак е разбрал къде майсторът работи и като какъв, а със сигурност и как е оценен за своите умения. Изненадан бил от скромността на Кисима, който дори не му поискал нищо. Предполага се, че все пак го е възнаградил по някакъв начин, а на раздяла помолил да си направят снимки за спомен и в знак на благодарност.
Не след дълго Кисима получил пощенски пакет с вестник на чужд език, в който освен снимката от вечерта имало и статия за случилото се в Търново. Наред със заслужените суперлативи за вещината, с която българският майстор е отстранил повредата, изразено било и недоумението как на такива способни хора не се отдава дължимото внимание и не им се предоставят ответни и по-приемливи условия за живот. Интересно било заглавието на статията – „Бог в професията, просяк в живота“. Неадекватното отношение към кадърните и способни хора, които не се срещат толкова често, и най-вече липсата на внимание и какъвто и да е стимул явно са учудили и заинтригували хората зад Желязната завеса, за да го отразят по този начин. Но колкото и да се срамуваме сега, такава е била нашата груба действителност по онова време!

Независимо от всичко и радостен от този факт, Кисима е споделил с някои от колегите си на работното място за случката, за вестника и написаното в него. Но както винаги, се намират доброжелатели, които по друг начин изживяват успехите на близки и колеги. Такива не липсвали и в онзи момент. И така, малко след това нашият майстор бил привикан в покоите на МВР да даде обяснения защо е дръзнал да съдейства на хора от загниващия капитализъм, вместо да ги отпрати по обичайния ред и да ги остави на изпитанията на съдбата. Това са били признанието и оценката за неговите умения и способности съгласно социалистическите морално-етични норми! По-важното в случая било, че не са последвали други „бонуси“ за него и фамилията му, каквато е била обичайната практика в подобни случаи за кривналите от „правия“ път.
 
Антон Цаневски, Велико Търново