Спомени от соца: В училище ни възпитаваха в любов към четенето

Непрекъснато реформирана и непрекъснато наникъде – това е българската образователна система сега. Резултатите са просто катастрофални, смазващо неграмотни ученици и зрелостници, студенти с почти никаква обща култура. Писанията във фейсбук показват въпиюща неграмотност и ограниченост в мисленето.

По времето на соца със сигурност ни учеха така, че и до ден днешен всичко, което знам като обща култура по история, география, биология, литература, се дължи именно на моите учители. А те бяха строги и същевременно добри хора, умееха не само да преподават, но и да ни запалят, да ни накарат да учим не по принуда, а от интерес. В никакъв случай не искам да изпадам в излишни славословия, тогава действаха идеологическите порядки на социализма. Те се проявяваха непрекъснато под една или друга форма в обучението, в организациите със сини и червени връзки, в Комсомола. Но хората си вършеха работатта професионално.

Един от най-ценните навици, формирани в училището през 60-те и 70-те години, е да се чете. Едно преклонение към писменото слово, което за цял живот ни свърза с книгите. Днес, когато честваме празника на писмеността, всички знаем, че има хора, недокосвали книга през живота си. Тогава всяка учебна година завършвахме със списък с книги за следващата. А родителите ни зорко следяха за прочитането им през лятото. Днес е достатъчно да минеш пред едно училище през междучасието, да видиш кълбата дим от струпаните пред входовете учители и ученици, да се заслушаш в разговорите, които водят помежду си, и езика, който използват, и да направиш извод за съвременното обучение в реформираното българско училище.
 
Тихомир Илиев, Русе