Спомени от соца: С москвич на екскурзия в Будапеща    

Шест приятелски семейства пътувахме с три коли две седмици и стигнахме до хубавата Будапеща. Колоната водеше Тошко, когото смятахме за по-обигран шофьор от всички ни. Някъде насред унгарската столица с москвича, с който пътувахме аз и жена ми, се ударихме в друга кола и счупихме стъклото на десния фар. След около час, щом колата се затръскаше при пресичане на трамвайната линия, прекъсваше и спираше. На няколко пъти се наложи да избутваме москвича от трамвайната линия.

След дълго лутане най-после намерихме един милиционер, който заговори на руски. Помолихме да го извика пътна помощ, което той направи с голяма охота. След около петнадесетина минути пътна помощ беше при нас и за още петнадесетина минути откриха повредата. А тя бе елементарна, една клема при тръскането прекъсваше контакта с делкото. Разплатихме се с хората и като най-любезно им благодарихме, си тръгнахме по живо, по здраво.

Тошко отново поведе колоната. Скоро стъпихме на един от мостовете над Дунава. Когато стигнахме по средата на моста на най-високата точка, Тошко изненадващо зави на платното в обратна посока. Изведнъж се оказа, че трите коли се движим в насрещното движение. Засвириха с клаксони, пътуващи заръкомахаха с ръце и бързо една милиционерска кола ни спря. Милиционерите, безкрайно много изненадани от такава неграмотна и опасна постъпка, в почуда се завайкаха: Ай, булгар, булгар...

Ние виновно се усмихвахме, а те продължаваха да се чудят и вайкат.

След малко се разбрахме те да водят колоната, ние да караме след тях и да ни изведат на правилното платно. Разделихме се с усмивки и най-дружелюбно, че не сме направили друга по-голяма беля.

С тяхното „Ай, булгар, булгар“ ни напомниха за нашия Дядо Бай Ганьо из Европата.
 
Петко Яков, с. Сомовит, обл. Плевен