Спомени от соца: Изчезналите портфейли и пазачът крадец бай Димо

Като млад специалист работех в предприятие за производство и ремонт на битова и дребногабаритна селскостопанска техника за личните стопанства. Бяхме на третия етаж, в централната сграда, където беше и управлението. Бяхме все млади кадри и добре се справяхме със задачите, които ни поставяше ръководството. Често си организирахме развлечения сред природата в околностите на града, а най-често в отделите след работно време.

В началото на зимата на поредното импровизирано мероприятие дойдоха семейство приятели на наша колежка, от друг град, да се видят, след което щяха да ходят на театър – бяха си купили предварително билети. Съблякоха си палтата в другата стая и се присъединиха към нашата агитка. Почерпихме ги и продължихме с майтапи, смях и вицове. Някъде час след старта се почука на вратата и в стаята влезе охраната бай Димо, който след работно време, през нощта до началото на следващия работен ден, обхождаше сградата отвътре по етажите, следейки за евентуални зловредни прониквания. Поканихме го на масата и както е редно, почерпихме и него. Хапна, пийна и побърза да си тръгне, за да продължи своя отговорен обход. Малко след това гостите на нашата колежка решиха, че е време да тръгват за театралното представление. Много скоро обаче се върнаха разтревожени и недоумяващи от това, което се беше случило с тях. Оказа се, че им липсват портфейлите, съответно и билетите за театъра. След като се извинихме за провалената вечер, скоро след това си тръгнахме и ние, опитвайки се да си дадем някакво обяснение за възникналия инцидент.

След няколко дни една сутрин на входа ни посрещнаха служители на МВР, които ни помолиха да изчакаме малко, преди да ни пуснат да влезем, тъй като извършвали някакъв оглед. Поразпитахме насъбралите се колеги и разбрахме каква е причината за това. Установи се, че не сме били само ние потърпевши, а преди това е имало и други служители в сградата, на които липсвали предмети, пари, часовници и продукти. Но явно те се бяха задействали по-отрано, сигнализирайки, където трябва и изпълнявайки инструкциите, бяха заложили примамки в джобовете на работните манти. Бяха ги посипали със специален невидим химикал, реагиращ само при облъчване от определена светлина в затъмнено помещение. При което бай Димо, след като е бил осветен с „Лампата на Аладин“, е заблестял като „коледна елха“ в една от залите на комбината.

Малко след това го изведоха с белезници, за да продължи по етапния ред. Чак сега си дадохме смислено обяснение за случилото се в злополучната вечер с гостите на нашата колежка. С тиха стъпка пазителят на реда, след като е влязъл и пребъркал палтата и чантите в празната стая, се е появил при нас, невинно внушавайки ни своята отговорна ангажираност за реда в сградата. Нещо като потвърждение на народната поговорка – „Храни куче да те лае“. Оказа се, че бай Димо е бил партиен член и това непристойно деяние щеше да бъде петно върху партийната дружинка. Заради предотвратяването на този факт набързо бе отлъчен от редиците на партията. Недопустимо бе партиен член да бъде крадец и подсъдим впоследствие и с това да уронва доброто и чисто име на закрилницата. Така стана и в случая! Получи някаква условна присъда освен партийното порицание и потъна в забрава в баналното ежедневие на времето.
 
Антон Цаневски, Велико Търново