Спомени от соца: „Чайката“ беше съветският „Ролс-Ройс“    

Едно време за „Лада“ се чакаше с години, а притежанието ѝ вдъхваше на собствениците ѝ самочувствие и лека надменност. Социалният статус на хората до голяма степен се определяше от наличието или липсата на автомобил.

Според отчети на ДСО „Мототехника“ – държавната компания, която по това време държи монопола върху търговията с коли, в края на 80-те години на миналия век са се продавали по 40-50 хиляди нови автомобила годишно. В това числото влизат 20-30 хиляди лади, около 15 хиляди москвича и по 5000-6000 вартбурга, шкоди и трабанти.
В края на развития социализъм една „Лада“ струва 8500-10 000 лв. в зависимост от модификацията. При това първоначално се правеше вноска от 1500 лв., срещу която се получаваше номер. Парите стояха на безлихвена сметка, а хората чакаха с години „да им излезе номерът“. Традицията повеляваше, когато се роди дете, да му се прави вноска за кола. Чакаше се и за шофьорски курс, чиято цена беше от 190 до 220 лева – колкото и масовата работна заплата.

Жигулата бе един от най-разпространените леки автомобили в СССР и Източния блок и един от символите на съветското и руското автомобилно производство. Беше много популярна в България, а върхът на удоволствието бе да пориш с нея с мощните 90 км/ч по 50 километра магистрала.

Москвичът се славеше като най-здравия автомобил за времето си, с много ламарина. Следователно гордостта на Московския автомобилен завод набираше трудно, много дами, а и не само, не се справяха лесно с тежкия волан, за маневреност изобщо не можеше да става и дума.

Запорожецът – моторът отзад, а багажникът със символичен обем – отпред. Отоплението на салона става с бензинова печка, която харчи около 850 милилитра бензин на час.

Съревнованието на източногерманците със западните им роднини ражда двутактовия двигател и странното купе от дуропласт. Основното преимущество на трабанта е, че по онова време всеки горд притежател на този автомобил може да го разглоби и сглоби собственоръчно. Двигателят е прост, а колата лека. Основен недостатък е гъстият черен дим, който оставя след себе си, резултат от изгарянето на бензин и масло в двигателя.

Чехите от самото начало на производството на автомобили проявяват тънък усет за дизайн и иновации. Най-популярните модели шкода в България по онова време са „Октавия“, 1000 МВ, а впоследствие и 120.

А кои бяха луксозните лимузини на социализма? Чайката беше съветският ролс-ройс. Основно возило на политическия елит по това време. Освен с впечатляващите си габарити и оригинално техническо изпълнение чайката впечатлява с вътрешен дизайн, достоен и за най-претенциозните клиенти.

Волгата е замислена в американски стил, като сред моторите има и осемцилиндров V-образен със 195 конски сили и автоматична трансмисия. При социализма в България колата се използваше масово от ръководителите на държавни учреждения и партийните лидери от средното ниво.