Случка с мотопед „Балкан“ и озверели кучета    

В миналото във всеки селски двор в Тревненския балкан имаше домашно куче. Беше вързано и никога не напускаше двора. В нашия двор беше опъната дълга тел от единия до другия край. На нея беше окачена макара, свързана със синджира, закачен на нашийника на кучето. То се движеше по целия двор и трудно би влязъл външен човек. Кучето беше приятел с всички от семейството.

Сега селата се обезлюдиха. Няма хора, няма и кучета. Такива се срещат в някогашните ферми и стопанства, които бяха закупени от нови собственици. Кучетата ходят свободно из района на стопанствата. От такива кучета бях нападнат преди години. Имах пчелин в моето родно село. От пчеларското дружество в Трявна бях определен за проверител на пчелните семейства за болестта американски гнилец в деветте села на кметство Бижовци. Един ден отивам с мотопед „Балкан“ за проверка в едно от тези села. На връщане пътят ми минаваше покрай едно от тези стопанства. Отглеждаха в него няколко стада овце, крави и свине. Минавайки покрай стопанството, излезе едно малко куче и с лаене се спусна след мен. След 200-300 метра преследване пристигнаха две по-големи кучета. След малко дойдоха още две големи овчарски кучета. Като чули лаенето, напускат стадата и се присъединяват към първите три. Със страхотно лаене и петте озверели кучета започнаха да ме преследват. Натиснах до краен предел газта на мотопеда. Това като че ли ги озлобяваше още повече, но ги държеше по-далече от мен. Така изминах 700-800 метра, следван от кучетата. Нямах представа какво би станало, ако ме съборят на земята. Вероятно би се случило най-лошото. След малко чух шум на идваща към мен лека кола, която скоро пристигна. Беше собственикът на стопанството. През отвореното прозорче каза само две думи на кучетата и те веднага се оттеглиха на първоначалните си места. Вярно, собственикът ме спаси от явна смърт, но не счете за необходимо да ме поуспокои, камо ли пък да ми се извини. Аз не съм набожен човек, но мисля, че има някаква природна сила, която понякога помага на хората, друг път ги наказва. Тази природна сила ме спаси от озлобените кучета.

Мили хора, пазете се от такива домашни кучета. Разхождайки се на свобода, те стават бездомни и носят неприятности на тия, които минават покрай тях.
 
Пенчо Пенчев, Трявна