Оставяхме ключа под изтривалката, ходехме в градската баня  

Ако сте били дете по времето на социализма, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Вратите често не се заключваха, пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. Сутрин излизахме от вкъщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление.

И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели.
Ето някои неща от нашия соцживот и бит, които днес изглеждат непонятни и дори „смешни“:
 
. Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
. Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
. Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
. Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
. Да пишеш писма на руско другарче.
. Да идеш на градска баня.
. Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша сол, понеже магазинът не работи.
. Да си ушиеш блуза по кройки от списание „Бурда“.
. Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“ по телефона.
. Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една боза от 6 ст.
. Да вариш прясното мляко, след като го купиш, защото ще вкисне.
. Като отидеш в магазина, да ти дадат две лукчета, защото нямат да ти върнат.
. Да сложиш индиго между два листа и да напишеш домашно за училище в 2 екземпляра.
. Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали.
. Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
. Да си дадеш чорапогащника на „ловим бримки“.
. Да участваш в Ленински съботник.
. Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
. Да се наредите всички от семейството на опашката за по 1 кило банани на Нова година и да се правите, че не се познавате.
. Да си боядисваш дъвката с магданоз, за да стане зелена.
. Да събираш лайка, мащерка и други билки за чавдарско или пионерско поръчение през лятото.
. Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
. Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
. Да си „дежурен“ до вратата на класната стая и да викаш „Клас, стани! Клас, мирно!“
. Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да ги търсиш у съседите. Ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
. Да се събирате у вас или у съседите, защото спират тока 2 към 1 и освен това няма друго какво да се прави.
. Да гледаш в тавана светлината от нафтовата печка, докато заспиш.
. Да ходиш на училище в 7 ч., за да участваш в задължителната физзарядка.
. Да можеш по всяко време, като огладнееш, да отидеш у съседите и да те нахранят.
. Да измислиш мелодия, която да свириш с уста, за да си повикаш детето да се прибира.