Началник-гарата ме наказа и 4 месеца не ходих на лекар и на баня    

В продължение на 15 години работих в магазия за дребни пратки в жп гара Търговище, товарна и разтоварна работа. Работих с бивши затворници, главорези, вършили кражби, алкохолици, роми и пр. Става въпрос за това каква им беше дисциплината, съзнанието. Вършеха се кражби, особено при товарене на вагони с алкохолни напитки, някои работеха в пияно състояние, понякога се биеха един друг.Нанасяха щети на имуществото на БДЖ, имаше осъдени. Но никой не беше уволнен. На подадени сигнали началниците се правеха на слепи и глухи. Бяха нещо като държава в държава със свои закони на работа и живеене. Ако ги изгонеха, нямаше кой да работи. За тях комунизмът беше построен. Вземаха според нуждите си, работеха според възможностите си.

Имаше и други нередности – служителки принуждаваха работници да им купуват закуски и вестници и четяха в работно време. Назначаваха се чиновнички с основно образование, които не си разбираха от работата, но знаеха да варят кафе на началниците. Някои служителки бяха осъдени за присвояване на пари и не бяха уволнени.
Понякога на гарата работех като преводач на чужденци, слизащи от влака. От бюро „Информация“ не владееха чужди езици.

Даваха ми също да слагам етикети на товарните вагони, които бяха невалидни. Някои без номер на вагона, без получаваща гара, пътува за никъде.

С идването на демокрацията започнаха съкращения, размествания. Едни бяха уволнени, други пратени по спирки и гари. Мен ме пратиха като билетопродавач в спирка Подгорица към гара Дралфа. Не бях подготвен за тази работа. Не знаех как да оформя финансовия отчет, не бях наясно с подаването на сигнали за опасност. Майки с деца и други пътници искаха билети с намаление, аз не знаех дали имат това право.

Не бях добре със здравето, водех се на диспансер и ми даваха болнични карти за санаториум. Получих такава карта за лечение в санаториум в град Дупница (Станке Димитров). Началник-гарата на Дралфа обаче отказа да ми изпрати заместник и повече от30 дни работих във влошено здравословно състояние. Накрая началник-гарата излезе в отпуск, неговият заместник изпрати лице да ме замества и аз отидох на лечение. Като се върнах, началник-гарата вече се беше върнал и затова, че съм отишъл на лечение без негово съгласие, работих повече от 4 месеца без почивен ден – като наказание. Сутрин от 6 вечер до 21 ч. Като няма влакове, трябваше да почиствам чакалнята, тоалетната, перона, да работя в градината. Повече от 4 месеца не отидох на лекар, на зъболекар, на баня, което е незаконно. Началниците ми са нарушавали закона и по тяхна заповед и аз го нарушавах, без да съзнавам това.
 
Марин Станчев, Попово