Мъжът на Таня Масалитинова ѝ простил изневерите  

Таня Масалитинова е една от легендите на българския театър. Изиграла е десетки роли на сцената и в киното, заради което през 2005 г. получи „Аскеер“ за цялостен принос към българския театър. Дъщеря е на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа у нас актьор и режисьор Николай Масалитинов. Родена е в Прага на 2 септември 1922 г., но се местят в България, когато е на 4 годинки.

Голямата актриса почина на 31 май 2014 г. на 92 години от рак на стомаха, за който не подозирала, защото не изпитвала никакви болки.

Ето една интересна история от личния ѝ живот, която приживе Масалитинова разказа.

„Омъжих се на 50 повторно – за Дик, ученическата ми любов. Беше наистина драматична история. До VI гимназиален клас учих във Френския колеж. След това ме преместиха в частния лицей на г-жа Кузмина. Това беше смесено училище, много престижно. Бяхме 6 момичета и 7 момчета. Като постъпих, почти всички момчета взеха да ме ухажват. Моят Дик беше един от тях. Между нас с Дик се породи една полудетска, полуюношеска любов. Но без никакъв секс, разбира се!

Но ето че, когато бяхме в последния гимназиален клас през 1939 г., обявиха войната. Бащата на Дик работеше в английското посолство като дребен чиновник. Трябваше да заминат. А ние бяхме съюзници с Германия. Всеки ден се прощавахме. И на 10 март цялото английско посолство замина за Истанбул. Бащата на Дик, оказа се, е бил резидент на английското разузнаване. През цялото това време Дик ми пращаше от Истанбул много трогателни, много смешни любовни писма.

В годините на „желязната завеса“ заминах за Англия по линията на есперанто. Много обичах да участвам в есперантския театър. Бях помолила преди това един друг мой съученик, женен във Франция, да ми намери адреса на Дик, ако може. Бях чула, че е женен, има син, някакви слухове. Пристигнахме в Лондон и помолих човека, който придружаваше нашата група, защото аз не знаех още английски, да позвъни по телефона на Дик. Обадил се някакъв женски глас. Той казал, че Таня е в Лондон и иска да види Дик. Дал името на хотела, в който бяхме настанени. Дик се обади още вечерта! Уговорихме се да се видим на другия ден. Като се срещнахме, едва се познахме! Заведе ме на вечеря.

Бяхме на по 50 години, но старото чувство се възвърна! Дик вече се беше разделил с жена си. Започнахме да си кореспондираме. Но нищо не казвах на мъжа си Леонид. След време Дик ми писа да се видим в Югославия. Успях да си издействам командировка на един театрален фестивал в Белград. Видяхме се. Вече изживяхме пълноценно любовта си. На другото лято се видяхме в Любляна. Започна нашата любов! Всички приятели ме съветваха: „Недей да казваш на мъжа си, ще ходиш от време на време и ще се виждате!“ Но аз си казах: „Да живея в такава лъжа? Никога!“.

Няма да забравя – Леонид си гладеше ризата, обичаше сам да прави това, обърна се към мен и ме попита: „Нещо имаш ли да ми кажеш?!“. Тогава разбрах, че той знае. Признах му: „Да, има друг човек“. Беше ми много тежко, защото бях много привързана към мъжа си, той беше чудесен човек!

Още същата вечер, когато се прибрах, той вече се беше изнесъл в апартамента, където живееше дъщеря ни с внучето и жената, която го гледаше, а те дойдоха при мен. Много плаках тогава! Не прецених, че много повече обичам съпруга си от Дик! Това беше една фантазия и секс някакъв, закъснял. Но и защо закъснял – 50-годишна жена си е още млада жена! А и докато с моя съпруг си имахме приказката, Дик много от театър не се интересуваше. Продължавах да играя в театъра. Получавах писмата на Дик вече не там, а вкъщи. Вече нямаше пречки. Въпреки че съпругът ми непрекъснато ме кандърдисваше да се върна при него.

Дик идваше тук през лятото, като беше в отпуска, прекарвахме на морето един месец и пак се прибираше. След това аз отивах в Лондон за два-три месеца. И така – две години. Моята най-добра приятелка Славка Славова не ми говори една година.

Тя беше голяма моралистка. Смяташе, че моята връзка с Дик е една безразсъдна постъпка. Но... ние решихме да се оженим. Направихме сватбата в ресторант „България“. Много добре се познавах с Леа Иванова, тя беше на мода. Изкара цял концерт в наша чест. Заживяхме в Лондон в тристайна квартира. И... започнах да забелязвам колко е пестелив! Къпеше се, като пълнеше една трета от ваната, за да не хаби много вода! Като излизахме от вкъщи, изключваше парното!

Започнаха да ми се натрапват такива дребнави неща от негова страна, които не ми бяха по сърце. Първият ми мъж беше толкова широко скроен човек! Вече разбирах, че с бившия ми мъж имаше за какво да говорим. С Дик говорехме само за миналото, но то се изчерпа. Започнаха да ми липсват децата! България ми липсваше ужасно! Носталгията ме гонеше страхотно! Липсваше ми театърът. Щях да пукна от скука там, да се самоубия!

Така нещата между нас бавно изстинаха. Точно тогава Дик ме накара да зарежа съветския си паспорт и да остана само с английски. Страхувах се, че ако остана само с английски паспорт, мога да бъда отделена от дъщерята и внучето, че това може да ми отреже пътя към България. Скарахме се. Разбрах, че трябва да се връщам. И след два дни си заминах. Разведохме се.

В София заживях на свободен наем. Първият ми съпруг Леонид също се беше оженил за 12 години по-млада от мен, която зад гърба ми ме наричала „бабичката“! Въпреки че аз много добре си изглеждах. Съвсем не бях бабичка още. Той се ожени, за да ми направи напук!

Един ден Славка Славова ми каза, че Леонид е пред развод и иска да ме види. Съгласих се да се видим. И Леонид започна тайно да идва при мен, оставаше да спи. Не след дълго и жената на Льоня му даде развод. Но за да остане в нашия апартамент, ни го изплати. А с тези пари ние си купихме апартамент, който Людмила Живкова ни даде.

Много хубав ни беше вторият брак! Първият – не, и то по моя вина! Изневерявала съм, е, не кой знае колко много, но бях голяма флиртаджийка, обичах да ме ухажват! Той беше много ревнив, но и аз съм му давала поводи! Имах забежки, но не обичам да си ги спомням – и с колеги, и не с колеги. Имах една по-сериозна история преди това, за която Леонид, слава Богу, не разбра“.