Коста Цонев ходил при Живков заради „Ролс-Ройса“ на брат си

Баща ми беше най-великият бояджия, разказва с гордост Коста Цонев приживе. Още двама синове се раждат в семейството на човека, чиято последна професионална работа била да декорира съдебната палата.

Разбира се, актьорът, най-малкият, е най-известен. Съперничи му по популярност вторият брат, писателят хуморист Васил Цонев. За най-големия Иван се знае малко: че рано е напуснал България и че е милионер в Австралия. Веднъж Иван Цонев кани фамилията на воаяж из Европа, като я вози в огромен чисто нов специално поръчан „Ролс-Ройс“. Идват и в България. Отлита, като оставя лимузината тук. Предпочита да си спести космическото мито, което ще му сложат в Австралия. Дни след заминаването на Иван от България колата е „арестувана“, а той е обявен за персона нон грата. Забранено му е да влиза в родината си в следващите десет години. Обяснението е, че със скъпата си кола рекламирал капитализма. Това е идеологическа диверсия. Братята му са в шок. След година размисъл искат среща с Тодор Живков. Той ги изслушва, вдига телефона и казва на министъра на вътрешните работи: Двамата братя обещават, че Иван Цонев никога повече няма да дойде с „Ролс-Ройс“. Така забраната е вдигната.

В официалните документи рождената дата на Коста Цонев е 10 юни, но всъщност той е роден в София на 3 юни 1929 г. Детството на актьора не е лесно. Губи баща си, когато е едва на 14 години, и е принуден да започне работа. Този етап от живота му оказва силно влияние на Коста Цонев – факт, който красноречиво си проличава в мюзикъла „Баща ми бояджията“ по сценарий на брата на актьора – писателя сатирик Васил Цонев. Коста Цонев завършва Държавното висше театрално училище, днес познато като НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Стефан Сърчаджиев. Актьорската му кариера обаче се повлиява не само от знанията, натрупани по време на обучението във висшия институт, но и от дейността на големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова.

Театралният дебют на Коста Цонев е в ролята на Антон в „Младостта на бащите“ в Народния театър за младежта, днес Младежки театър „Николай Бинев“. Цели 14 години работи в Народния театър за младежта, като по време на кариерата си играе също в Театър „София“ и гастролира в „Театър 199“. Актьорската му игра е ненадмината и се откроява с наситеност на образа и разнообразни похвати за най-пълно превъплъщение, включващи дори пеене и танцуване на сцената.
Изиграните роли в театъра са многобройни, но като най-запомнящи и коментирани се открояват Дон Жуан в „Каменния гост“ от Пушкин, Меки Ножа в „Опера за три гроша“, Крал Ричард III в „Както ви хареса“ от Шекспир, Чорбаджи Петко в „Първите“ и Рене Галимар в „Мадам Бътерфлай" – силни превъплъщения, докоснали хиляди и завинаги останали в сърцата на зрителите.

В киното Коста Цонев дебютира още като студент през 1951 г. с малката роля на немски офицер във филма „Тревога“. Благодарение на таланта си бързо натрупва популярност и вратите на българското кино се отварят пред него. Следват главни роли в ленти като „Командирът на отряда“ (1959), „В тиха вечер“ (1960), „Бедната улица“ (1960), „Бъди щастлива, Ани“ (1961), „Баща ми бояджията“ (първият български филм мюзикъл), „Басейнът“ и много други. Няколко поколения помнят Коста Цонев с ролята на Емил Боев, донесла му изключителна популярност във филмите „Господин Никой“ и „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, които са създадени по книгите на Богомил Райнов за българското разузнаване.

Интересен факт е, че в „Сватбите на Йоан Асен“ му се налага да се снима в две роли едновременно, тъй като трябва да замести починалия по време на снимките Апостол Карамитев в ролята на Йоан Асен. Междувременно изпълнява и ролята на царския брат Александър. Участва и в едни от най-известните телевизионни сериали през миналия век – „На всеки километър“, „Демонът на империята“, „Изгори, за да светиш“, „По дирята на безследно изчезналите“, „Дом за нашите деца“, „Бащи и деца“, „Неизчезващите“ и др.

Талантът и заслугите му за развитието на българския театър и кино са удостоени с редица отличия, сред които званието „Народен артист“, орден „Стара планина“, първа степен, наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство и наградата „Аскеер“, връчена му за цялостно творчество.

Жени се за бъдещата емблематичната говорителка на първа програма Анахид Тачева на 29 години. Булката е с 12 години по-млада от него, а бракът трае само шест години. Според самия Коста Цонев причината за развода им е изневяра от страна на Анахид. Все пак двамата успяват да намерят път един към друг и след пет години раздяла отново минават под венчилото. Битуват различни хипотези относно причините Коста и Анахид отново да станат семейство. Родителите им са успели да ги убедят отново да се оженят, казват едни. БКП са ги принудили, твърдят други, тъй като са сред най-известните и обичани личности и един шумен развод би подействал като лош пример за младите българи.

Вторият им брак просъществува още по-кратко и след четири години и две деца Коста Цонев и Анахид се развеждат. Цели дванайсет години след втория си развод Коста се жени за Елена – жената, с която остава до края на дните си.