До 1989 г. корабостроителният завод „Георги Димитров“ във Варна беше най-големият на Балканите и четвърти по големина в Европа. В него се строяха танкери с големина 100 000 бруто регистър тона.
Баща ми работеше там като заварчик от 1977 до 1993 г. Случвало се е няколко пъти, когато бях дете, да ме взема със себе си в завода. Беше огромен и не само защото бях малък и всичко ми се струваше огромно. Хиляди хора работеха в КЗ-то, както беше известен, и там кипеше неспирен труд. Този обект сам по себе си осигуряваше няколко процента от брутния вътрешен продукт на България!
Когато режимът, инсталиран на власт след 1989 г., започна бавно да унищожава българската индустрия, за татко не остана друг вариант, освен да потърси прехрана в морето. Не само той, но и още хиляди други български мъже като него станаха волю-неволю моряци. Но те поне останаха със семействата си в България. Десетки и стотици хиляди други напуснаха завинаги страната буквално, за да се спасят от гладна смърт.
Само от нас зависи дали ще продължаваме да търпим безучастно и да гледаме бавната агония на държавата ни като странични участници.
Костадин Костадинов
Все още няма коментари