Когато ходехме в пощата за извънградски разговори  

В онези времена нямаше още автоматични телефонни връзки и във всяка пощенска станция имаше един или двама телефонисти, които работеха на две смени. Отиваш, поръчваш съответния телефонен номер в даден град и чакаш телефонистът да те свърже.

В нашата поща телефонистите бяха двама с по над 20 години стаж. Единият беше Боре Слушалката, така го знаеха всички. Беше добър телефонист, рече ли да работи, осигуряваше бърза връзка за всяка заявка. Но имаше един кусур – обичаше да си посръбва, понякога и в работно време. Както и в този ден. Началникът мразеше пияниците, но какво да прави, Борето му беше братовчед. Около час след като постъпи на смяна Борето, началникът отиде в стаята на телефониста и що да види: Борето блажено спеше връз телефонното табло. Началникът го събуди и му помогна да легне на леглото в дежурната стая. Борето потъна в дълбок сън и хъркаше като стара ярмомелка. През това време началникът бе седнал пред телефонното табло и вършеше неговата работа.

- Ало, ало, Хасково ли е? Говорете с Дипред, Сомовит.

- Ало, ало – викаше той на таблото часове наред и не след дълго беше пресипнал.След известно време той събуди с голям зор Боре Слушалката и го накара да седне пред таблото, където му беше работното място. Борето се беше посъвзел. Братовчедът началник си тръгна спокоен, че е оставил телефонната централа в сигурни ръце. А Борето след половин час отново потъна в сън.
 
Петко Яков, с. Сомовит, обл. Плевен