Княгиня Евдокия в забранен роман с адютанта на Фердинанд

Дъщерята на цар Фердинанд и княгиня Мария Луиза, сестра на цар Борис III - княгиня Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария, е съвършената жена. Така пише за нея придворният съветник Павел Груев. Историята помни забранената ѝ любов с адютанта на баща ѝ Иван Багрянов. Монархът забранява брака им, а „цървуланът“, който става премиер, е екзекутиран от Народния съд.
Романтична, мечтателна, с много близък допир до народа, княгинята е родена през 1898 г. в София. Била е само на една година, когато майка ѝ княгиня Мария Луиза умира. След абдикацията на цар Фердинанд от българския трон на 3 октомври 1918 г. той заминава с двете си дъщери - княгините Евдокия и Надежда, за семейното им имение в Кобург, Германия.

През 1922 г. министър-председателят Александър Стамболийски разрешава на княгиня Евдокия да се върне в България, защото брат ѝ цар Борис III е много самотен. До 1930 г., когато брат ѝ се жени за савойската принцеса Джована, получила българското име царица Йоана, княгиня Евдокия е първата дама на България.

През този период княгиня Евдокия е най-близкото доверено лице и съветник на своя брат цар Борис III. Все през този период между княгиня Евдокия и българския офицер Иван Багрянов пламва любов.

През 1915 г. 13-годишният участник в двете Балкански войни Иван Багрянов е назначен за адютант на цар Фердинанд. Младият мъж впечатлява монарха не само с представителния вид и осанката си, но и с интелигентността и бързия си ум. След като заживява в двореца, адютантът, който е с няколко години по-голям от царските деца Борис, Кирил, Евдокия и Надежда, се сприятелява бързо с тях. На него Фердинанд поверява обучението по артилерийска подготовка на князете Борис и Кирил.

Най-впечатлена от новия адютант на баща си обаче е княгиня Евдокия. Когато Багрянов влиза в двореца, 17-годишната по това време княгиня се влюбва в него. Багрянов отговаря на чувствата ѝ и любовта между тях пламва.

Чувствата са искрени и от двете страни. Евдокия всъщност не е първа красавица, но е изключително интелигентна и се интересува от политика. Това е темата на Багрянов, чиято съдба ще се свърже с българската политика в следващите 30 години.

Чувствата на двамата млади са подложени на изпитание за пръв път малко след като те се влюбват. През 1916 г. Багрянов е изпратен на фронта. Заради смелостта и военния си талант той се връща оттам с 8 български и чужди ордена и медала. Любимата му обаче не го чака. Тя е заминала в изгнание заедно с баща си, който през 1918 г. е принуден да абдикира и да заживее в Германия. В София вече царува приятелят на Багрянов Борис III.

Щом вижда Иван, младият цар веднага му предлага да продължи да служи в двореца като негов адютант. Багрянов приема и в следващите години се превръща в един от най-близките хора на царското семейство. Той е много повече от царски адютант. Той е едновременно приятел и политически съветник на Борис. В нестабилната ситуация на двореца след абдикацията на Фердинанд новият монарх е в политическа и лична изолация. Премиерът Стамболийски е в разцвета на влиянието си и във всеки момент може да смени българската монархия с република. В същото време 25-годишният Борис е далеч както от баща си, така и от любимите си сестри и брат си Кирил. Така Багрянов се превръща в един от най-близките му хора.

С течение на времето Борис започва да придобива влияние в политиката и да печели симпатиите дори на буйния и невъздържан Стамболийски, който няколко години по-рано се е заканвал публично да освободи България от управлението на Кобургите. Самият Багрянов пък започва да симпатизира на управляващата партия БЗНС. През 1921 г. Стамболийски лично настоява княгините Евдокия и Надежда, както и княз Кирил да се завърнат в България. Това е приятелски жест от негова страна към Борис III. Завръщането на Евдокия в двореца подпалва отново любовта ѝ с Багрянов. Двамата са щастливи, защото времето, в което не са били заедно, е затвърдило чувствата им и ги е направило още по-силни. Малко след завръщането на Евдокия двамата с Багрянов решават да встъпят в брак.

Казват за намеренията си на Борис, който е въодушевен от идеята. Багрянов е син на земеделец от Разград, но царят, за разлика от баща си, няма предразсъдъците на старата европейска аристокрация. Пречка за брака между Багрянов и Евдокия е Фердинанд. Щом разбира за намеренията на дъщеря си, той не може да се побере в кожата си. Пред нея заявява, че няма да даде дъщеря си на „един български цървулан“ и че няма как правнучка на френския крал Луи-Филип да се омъжи за простосмъртен. В края на тирадата си той казва на Евдокия, че ако за нея няма кандидати от царско потекло, по-добре да си остане стара мома.

Раздвоена между любовта и гнева на деспотичния си баща, Евдокия е поставена пред най-важния избор в живота си. Тя избира да послуша баща си, а не сърцето си.

Раздялата ѝ с Багрянов съвпада с Деветоюнския преврат срещу Александър Стамболийски. След него премиерът губи главата си, а Багрянов, за когото превратаджиите знаят, че симпатизира на БЗНС, е помолен да напусне двореца.

Нещастен от развоя на събитията, той заминава за Виена. Там обаче не се задържа за дълго и се прибира в семейния чифлик. За да преодолее любовната мъка, се жени. Малко след това обаче се развежда. След няколко години се връща в София и се включва в политиката. Заедно с това сключва втори брак, от който има син. С времето отношенията на Евдокия с бившия ѝ възлюбен се възобновяват и те установяват близки приятелски отношения.

През трийсетте години на миналия век Иван Багрянов е министър на земеделието и държавните имоти в правителството на Георги Кьосеиванов. След това от 1938 до 1941 г. заема същия пост в правителството на Богдан Филов. Заради твърдото си убеждение, че България не бива да влиза във Втората световна война на страната на Германия, той подава оставка като министър и се оттегля от политиката след подписването на Тристранния пакт от Борис III. Въпреки критичното си мнение за политиката на България от този период Багрянов запазва добрите си отношения с царя. С Евдокия, която също като него ненавижда Хитлер и нацистите, пък се вижда често, за да обсъжда актуалната политическа ситуация.

След смъртта на царя през 1943 г. и тежките загуби на германците Багрянов се завръща в политиката. През 1944 г. той става министър-председател, като основната му задача е да извади България от войната. Като премиер започва преговори за сключване на примирие с Великобритания и САЩ. Преговорите обаче вървят трудно.

За да даде още един шанс те да бъдат успешни, на 2 септември 1944 г. Иван Багрянов подава оставка, за да бъде съставено ново правителство, което да предотврати настъплението на Съветския съюз срещу България.

След 9 септември 1944 г. Багрянов е арестуван и съден от т.нар. Народен съд. В началото на 1945 г. получава смъртна присъда като виновник за участието на България във войната. Заедно с други бивши министри и политици той е разстрелян на 1 февруари 1945 г. Преди да бъде разстрелян, признава, че най-голямата грешка в живота му е това, че не се е оженил за любимата си Евдокия.