Изключили Жоро Минчев от Комсомола заради вицове за Тато и Хрушчов  

Легендарният поп и рок певец и композитор Георги Минчев е роден в София на 9 април 1943 г. Той е един от основоположниците на българската рок музика. Народът го помни с „Блажени години“, с химна „Българският рок“ с групата „Стари муцуни“, която създават с Петър Гюзелев през 1991 г. С площадните си изяви Георги Минчев става и бард на демократичните промени.

Когато е едва 20-годишен, Гошо Минчев за пръв път излиза на голямата сцена. Пее с „Бандъраците“, но така е наруган от майка си, че дълго време след това не може да се съвземе. Невероятно властна и амбициозна, родителката му искала той на всяка цена да завърши външна търговия в Икомическия институт и да тръгне по чужбина, а не да се занимава с „глупости“.

Но синът ѝ се оказал не по-малко опърничав от нея и въпреки че завършил института, тръгнал с „ония безделници“.

Минчев пее от началото на 60-те години. През 1967 г. работи с „Щурците“, а през 1968-1969 г. със „Сребърните гривни“. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Най-известните песни на Георги Минчев от ранното му творчество са „Бяла тишина“, „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“. През 1967 г., заедно с „Щурците“ Гошо печели на международния фестивал „Златният Орфей“ първа награда с „Бяла тишина“.

По този повод майка му вдига „табуто“ и го приема да живее при себе си и новия си съпруг, но скоро ѝ се случва една голяма неприятност – обвиняват я в мними валутни афери и я вкарват в затвора за шпионаж. Това още повече усложнява биографията на младия певец, изключен в казармата от Комсомола, понеже разказвал вицове за Бай Тошо и Хрушчов, играел туист и от устата му не слизал лафът: „Копеле, всичко е Америка!“ На всичко отгоре имал „вражески произход“. Преди „победата на народната власт“ баща му е бил известен столичен фабрикант, а след това работел в някаква фабрика от сутрин до вечер и едва свързвал двата края.

И все пак, след като печели „Златният Орфей“, по доста сложни пътища Жоро успява да се измъкне от България и да се добере до Брюксел, където се записва да следва телевизионна и кинорежисура. Там издава и първата си малка плоча, която получава възторжената оценка на известния музикален критик Жак Мерсие. Изведнъж обаче получава нов удар от съдбата, и то от човек, от когото най-малко е очаквал такова нещо. Съпругата му Лили му изпраща вест, че е влюбена в тенисиста Божидар Пампулов и иска да се разведат. Лили – това е известната в миналото манекенка Лиляна Йончева, с която се запознава на едно ревю в зала „Универсиада“. След 10-годишна семейна идилия обаче омайницата се влюбва в друг и на свой ред „запява“: „Развод ми дай!“.

Гошо набързо грабва куфарите си и се връща в България. „Прибрах се в София и ходех из централните заведения, за да може хората да ме видят и да ѝ предадат, че съм се върнал“, разказва след години певецът. За негово учудване обаче получава официално съобщение за развод с мотива, че той искал да живее в чужбина. Всъщност причината Лили да поиска развод били непрекъснатите турнета, репетиции и купони на благоверния ѝ съпруг. „Не издържм повече на това високо напрежение!“ – жалва се пред познати Йончева, която междувременно се отказала от манекенството и почнала да учи право. – „Имам тежки изпити, а цялата къща се тресе от музика. Вечно е пълно с хора. Пият и пеят до зори, Жоро е станал много буен, не мога да го озаптя!“.

Не му провървява и с втората му съпруга Люси. След няколко години брак двамата се разделят и от 1983-та до фаталния 18 февруари 2001 г., когато умира в съня си, Гошо Минчев повече не се жени. Разказват, че през последните години от живота си, когато вече е тежко болен и се подлага на няколко операции, доайенът на българския рок намира утеха в компанията на руса девойка. Двамата често се разхождат, хванати за ръка, из Южния парк и нежно си гукат. До последно побелелият изпълнител се държи като рицар и не разкрива името ѝ.

Много по-късно става ясно, че младата грация с поетичното име Лилиан Колеф-Кира е полубългарка-полуфранцузойка и е вдъхновила Минчев да напише нотите на последния си албум „Утрешен свят“.

„Аз изобщо не съм сваляч, а най-обикновен мъж – разкри, малко преди да напусне този свят, Жоро Минчев. – Това е роля, която съм си измислил и продължавам да играя. Всъщност съм доста срамежлив – видя ли жена, в повечето случаи се изприщвам или пък се изчервявам. Но иначе с какви жени съм бил, Господи!
И първата, и втората ми жена бяха красавици“.

Приживе Жоро Минчев не отрича слуха, че е имал закачка със съпругата на наш дипломат в Ангола. Разправят, че Андрей Луканов пък го намразил люто, след като чул песента „Хей, Андрей, спри, недей!“.

Един от най-близките му приятели – певецът Васко Кръпката, смята, че за съжаление, Жоро Минчев не е могъл да срещне жената на своя живот. Факт е, че не успява да създаде здраво семейство и не оставя поколение. Господ не го награди с този късмет.

Георги Минчев завеща китарата си на Васко Кръпката, който отиде с нея на поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл. В памет към направеното от него за българската рок музика е рок фестът „Цвете за Гошо“, който всяка година се провежда в София.

„Никога не съм искал да пробивам ей така, с главата напред – казва приживе големият музикант. – Аз съм на принципа „отмини простака с презрение“. Ние не сме от това поколение, което се занимава с бизнес. Будали сме, ентусиасти. Мен не ме интересува материалната страна на живота. Просто съм над нещата. Сигурен съм, че това, което правя, може да не е най-модното, но аз си го харесвам“.

„Никога не съм си мислил, че създавам история! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии, и не съм го правил заради това. Просто – кеф ми е да си пея!“, казва още Жоро Минчев.