Доброволните отряди - "Джеймс Бонд" на социализма  

По-възрастните може би си спомнят как по времето на соца бяхме наблюдавани и контролирани от различните органи – на работа, на улицата, в квартала. Освен държавните такива имаше и доброволни отряди, в които хора с болни амбиции, неуспели да се себедокажат като отговорни фактори вкъщи, членуваха с огромно удоволствие. Нещо по-вече – живееха с чувството, че са нещо като КГБ или Гестапо и от тях зависи световният ред. Когато даваха някакви дежурства, а често и просто ей така, за показен респект, носеха значки и червени ленти над лакътя на ръката с надпис ДОТ (Доброволни отряди на трудещите се – подбирани от особено лоялните към режима), с което допълваха сериозността на картината. Да настръхнеш!

Но обикновените и нормални хора гледаха на техните пресилени старания с насмешка. Няма да забравя как един колега, голям зевзек, с когото работех и е отговарял за това в завода по някаква партийна линия, се прочу с нестандартния подбор на тези зажаднели за подвизи и изяви кандидат „чекисти“. Нарочно в предварителния кастинг ги разпитваше обстойно за всевъзможни незначителни неща пред специално подбрана аудитория от негови съмишленици, придавайки си изключително сериозен вид. Впоследствие, разбира се, повечето от въпросите и отговорите им ставаха хитови шедьоври и дълго биваха обект на оживени коментари. Така например в непринуден разговор им внушаваше, че те трябва да са здрави, силни и да отговарят на редица условия, едно от които беше да имат здрави зъби?! Кулминацията, след като завърши задълбоченият и своеобразен преглед, беше измерването на зъбите им с шублер, което обкръжението очакваше с нетърпение, за разлика от учудата и недоумението на потърпевшия„Джеймс Бонд“.

Успелите получаваха назначение за дежурства, предимно след работно или по вечерно време, в някой по-отдалечен край на града, от съображения да не би пък случайно да попаднат в обсега на действителните служби и да стане непредвиден гаф. Неколкократно им се повтаряше, че докато не дойде човек да ги смени, да не напускат обекта! А през това време „комисията“ в някоя близка кръчма на разпивка проверяваше на смени как се развива охранителната дейност на новия кандидат. Историята помни случай да бъде забравен някой мераклия цяла нощ, като се сещат за него едва на другия ден. С огромен интерес се следеше всеки нов „заводски кастинг“ за прием на новите попълнения, явно поблазнени от обществените привилегии, които им осигуряваше тяхното членство!

Доста по-късно тази недодялана грижа на партията за контрол на обществото и преследване на хулиганските прояви – изцяло копирана от челния съветски опит, бе закрита поради доказаната неефективност. Далеч съм от мисълта, че в днешно време, при този технически бум в развитието на интернет, сме оставени без подобен контрол и вмешателство в личните ни социални и финансови пространства, но това е друга тема.
 
Антон Цаневски, Велико Търново