Бате Асен, продавачът на надежда, който игра и пя за децата

Актьорът и голям приятел на децата Асен Кисимов, известен като Бате Асен, е роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. Умира внезапно на 69 години през юли 2005-а в Благоевград. Смъртта застига големия творец на театрално изкуство в дома на приятеля му – фотографа Румен Жерев, когато се връща от откриването на изложба и след участие като конферансие в спектакъл на Камерен оперен театър. А на следващия ден го е очаквало детско матине.

До последния миг от живота си човекът, останал завинаги свързан с песента „Къде остана детството“ и с прозвището Бате Асен, беше ангажиран с участия.

Негови близки разказват, че последният му ден е бил много натоварен, както всички дни в последните години. След края на концерта от фаталната вечер той си тръгва в много добро настроение и казва, че с нетърпение очаква следващата си среща си с деца. „Цял живот съм се занимавал с деца, а и самият актьор е като дете – с любопитството си и с интереса си към прекрасния свят“, казва Асен Кисимов в едно от малкото интервюта, които е давал през последните си години.

„Изглежда, безкрайно много обичам децата и се отнасям към тях много внимателно, защото те са по-важни от възрастните. Борбата за успех сред тях е чиста – няма лакти, няма думи и действия зад гърба... И се мъча да запазя тази линия в собствения си живот“, добавя актьорът.

До голяма степен любовта към децата се дължи и на неговия учител проф. Георги Стаматов, при когото през 1959 г. завършва актьорско майсторство. Учителят често е казвал на своя ученик: „Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра.“

През 1965 г. Асен Кисимов става водещ на „Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“. Последното предаване е водил на 26 юни 2005 г. С разказваните от него приказки израстват няколко поколения българи.

„Той беше едно парче добро, което се движеше из България“, казва Любомир Пеевски, сценарист на „Час на слушателя“ от създаването на предаването през 1964 г. Заради 50-годишния си стаж зад микрофона на „Час на слушателя“ екипът на предаването имаше намерение да се кандидатира за Гинес, но за съжаление, то повече не се излъчва, защото Бате Асен беше негова емблема, казва Пеевски.

Асен Кисимов или Асен Ангелов, както е принуден да се нарича в определен период от кариерата си, за да не бъде свързван с името на големия театрал Константин Кисимов, е играл за различни трупи – „Адриана Будевска“ в Бургас, Театъра на Българската армия и театър „София“. Участвал е в над 30 спектакъла на големия Леон Даниел. Има над 100 роли в театъра и над 30 в киното. За 60-годишнината си заедно с композитора Бенедикт Молхов прави спектакъла „Чудото Чудомир“. Незабравима за публиката остава ролята на Николай в „Необикновен процес“, за която Кисимов е удостоен с първа награда на националния преглед на българската драма и театър през 1964 г. За втората българска постановка по Дюренмат – „Посещението на старата дама“ (1963), критиката посочва: Единствено интерпретацията на Асен Кисимов (Учителя) следва специфичния за Дюренмат трагикомизъм.

Сред запомнящите се филми с негово участие са „Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Бронзовата лисица“, „Топло“ (1978).

Освен песента „Къде остана детството“ към „Войната на таралежите“ (1979) Кисимов изпълнява и рефрена „Всяко момче е бъдещ мъж“ към филма „Васко да Гама от село Рупча“, както и 60 други песни, представени на фестивала „Златният кос“.

През 2002 г. Асен Кисимов прави в Театъра на Българската армия моноспектакъла за ученици „Великите поети на България“ със стихове, фейлетони, сатири и разкази от Христо Ботев, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Чудомир, Валери Петров, Леда Милева, Николай Хайтов и Елин Пелин. Кисимов приема като своя мисия възраждането на актьорските рецитали. „Децата, изглежда, не бяха чували актьор да рецитира нещо така сериозно, нещо от техните учебни програми, и магията на великата класика да стига реално, осезаемо до тях“, споделя той след свой спектакъл: „Но след първите две-три минути те замлъкнаха и аз бях безкрайно радостен“.
На въпроса, ако можете да застанете на място, от което да ви чуе цяла България, какво бихте казали на хората, отговорът неизменно е : „Ще рецитирам стихотворението на Джани Родари в превод на Валери Петров – Ако имах едно магазинче с две полички, щях да продавам – познайте какво? Надежда за всички".