Спомени от соца: Учителката я няма, прислужницата дава задачите в клас  

През 70-те години на миналия век работех като училищен инспектор по начално образование в Габровски окръг. По график посещавах училищата в селата и ревизирах началните учители на уроци. Сред тях се говореше, че съм бил много строг и взискателен инспектор.

В един студен зимен ден отидох в училището в село Поповци. Влязох и не видях никого. Почуках на вратата на класната стая и влязох. За моя изненада учителката я нямаше вътре. Училищната прислужница и още една селянка седяха на столове до горещата печка и предяха с хурки като на седянка. Учениците преписваха някакъв текст, който им бе задала прислужницата. Тя ми обясни, че кметицата извикала учителката в общината. Казах й, че аз ще уча учениците, докато дойде учителката им.

Взехме урока по четене, а след това и по смятане. Към обед учителката дойде и като ме видя, едва не припадна от уплаха. Обясни ми, че е назначена за председател на избирателната комисия в селото за предстоящите избори и я извикали на семинар в общината. Казах й, че тя добре знае, че кметицата няма право да я отклонява от учебни занятия. Казах й също, че ще предложа да й бъде наложено дисциплинарно наказание за това й провинение. И си заминах. Не я ревизирах, защото бях изпитал всичките й ученици по четене и аритметика и знаех вече на какво ги е научила.
 
Ангел Ангелов, Габрово