Спомени от соца: Мачът не може да започне, защото съдията няма свирка  

През учебната 1946-1947 г. бях курсист в учителския институт в Търново. Организиран бе 6-месечен курс за стажант футболни съдии. Тъй като обичах много да играя футбол, аз се записах и го завърших успешно. Допуснат бях до държавен изпит пред петчленна комисия, назначена от дирекция „Физическа култура и спорт” към Министерството на народното здраве в София.

След като отговорих на трите въпроса, които ми се паднаха, председателят на комисията ми каза: „Дотук добре, сега ще ти задам и един допълнителен въпрос”. Постави на изпитната маса един голям картон с начертано на него футболно игрище. В едната половина на игрището постави 11 бели бобени зърна, а в другата половина 11 черни бобени зърна и каза, че това са футболните отбори. Постави едно царевично зърно в центъра на игрището за съдия, а в двете страни на игрището - по едно царевично зърно за странични съдии. Сложи и футболната топка и ми каза: „Момче, гледай добре игрището и кажи – при това положение може ли да започне мачът?”. Гледах добре и реших, че щом играчите са вече на терена, съдиите са по местата си и има топка, то мачът може да започне. Председателят на комисията обаче отсече: „Мачът не може да започне, защото съдията няма свирка”. Сложи своята свирка на игрището и каза, че сега всичко е наред и мачът може да се играе. След това ми каза, че изпит не се взима, а се дава от изпитващите. И макар да не съм могъл да отговоря вярно на допълнителния въпрос, членовете на комисията ми дават изпита. След това ми бе издадена диплома, подписана лично от проф. Драгомир Машев.

А от изпита запомних добре – футболният мач не може да започне, ако съдията няма свирка.
 
 
Ангел Ангелов, Габрово