Като истински паметник и спомен от соца е култовата сладкарничка „Пчела“ на родната ми улица в София „Иван-Асен II“. Спомням си, че най-ранните години от детството ми бяха свързани с нея. Още през 60-те тя беше любимо място на поколения софиянци, на моите родители също.
Естествено тогава масички навън нямаше, не беше прието такова разточителство. Пък и беше просто невъзможно да седнеш на метри от дрънчащите трамваи, тежко трополещи по улицата. Но пастите, баклавите, тулумбите и другите вкуснотии си бяха сякаш същите. Върховно удоволствие беше в неделен ден сутринта да седнем там с родителите ми, а след това да посетим близката Борисова градина или пък да отидем на сутрешна прожекция в близкото кино „Влайкова“. Странно е, че тогава името Борисова градина беше в употреба и софиянци го използваха масово. Имаше и години, в които изборът в сладкарничката беше почти символичен, сведен до 1-2 артикула и боза, но тя си съществуваше и оцеляваше някак си. След промените от 1989 г. сладкарничката е единствената на улицата, която просъществува и не смени своето предназначение. И така до ден днешен. Ние, бившите деца, вече сме улегнали дами и господа в третата възраст, но сладкарничката продължава да ни е любимо място и често прекарваме време там в спомени.
Орлин Михайлов, София