През 1950 г. завърших учителския институт във Велико Търново. С подписана от мен декларация за петгодишно учителстване в пограничен район съгласно министерско постановление за признаване на военната служба постъпих като учител и директор в добруджанско селско училище. Повечето от хората там бяха преселници от Северна Добруджа. В селото току-що бе образувано ТКЗС. Имаше и голяма партийна организация. Партийният секретар беше също от преселниците. Беше учил в румънско училище и изпитваше затруднения в писмената дейност. Учех дъщеря му и станахме добри приятели. Често идваше при мен да му пиша някои материали за изказвания на комсомолските събрания, които редовно посещаваше. Пишех му и приветствени слова за празници и тържества.
Един ден дойде при мен с кратък отчет до ОК на БКП. Помоли ме да го проверя и да поправя грешките. Проверих го и коригирах някои неща. Преписах го наново. Той ми благодари и ми предложи да ме приемат за член на партийната организация. Аз дадох съгласието си. На проведеното партийно събрание ме предложи за член на партията. Всички одобриха предложението и съгласно партийните изисквания ме приеха за кандидатпартиен член.
След това научили, че има решение на ЦК на БКП временно да бъде спряно приемането на служещи в партията. Все пак партийният секретар решил да се консултира с ОК на БКП. Отишъл при секретаря по идеологическите въпроси. След като го изслушал, той му казал: „Вие го приемете за кандидатпартиен член и го ползвайте, където е необходимо. Докато изтече кандидатпартийният му стаж от година и половина, решението на ЦК на БКП ще бъде отменено и тогава ще го приемете за редовен партиен член“. Потвърдиха решението за приемането ми за кандидатпартиен член. Възлагаха ми доста задачи.
В края на учебната година министерското постановление за петгодишно учителстване в пограничен район и признаване за редовна военна служба бе отменено. Бях призован да замина за родната казарма. Така казармата ми отне членството в БКП.
Пенчо Пенчев, Трявна
