По повод сватбата на Надежда Станчова със сър Александър Key Мюър вестник „Глазгоу хералд“ нарича булката „първата жена дипломат в света“ и описва нейната дипломатическа кариера.
Станчова е дъщерята на наследника на богат свищовски род Димитър Станчов и графиня Анна дьо Грено. Баща й учи във Виена и след избирането на Фердинанд за български княз е назначен за негов личен секретар до 1889 г. и началник на тайния му кабинет до 1894 г. Той никога не се обвързва с политическа партия и може би затова е министър-председател на първото служебно правителство в България, което управлява само от 11 до 16 март след убийството на Димитър Петков през 1907 г. След това е пълномощен министър в Петербург, Лондон, Париж, Брюксел и Рим. Противник е на влизането на България в Първата световна война и затова е низвергнат от Фердинанд. По време на „забвението“ със съпругата си живее в Пловдив.
Безспорен ерудит и енциклопедист, Станчов дължи дипломатическата си кариера и на Анна дьо Грено. Тя пък е потомка на две от най-аристократичните фамилии на Италия и Франция – Дела Киеза ди Чинцано по майчина линия, и Грено по бащина, и е възпитавана в традициите на Савойската династия. Идва в България като придворна дама на княгиня Клементина, а после и на Мария Луиза.
Надежда е най-голямата им дъщеря, владее осем езика и покрай баща си се посвещава на дипломацията след Първата световна война.
Димитър Станчов е главен секретар на втората от двете делегации, които България изпраща в Париж за преговорите и подписването на Ньойския договор. Тя е водена от Александър Стамболийски, който връща Станчов в голямата политика след заточението в Пловдив и въвежда дъщеря му в нея. Първата мисия, възложена на Надежда, е при подписването на Ньойския договор. Според много документи Стамболийски е подписал унищожителния за България договор и е счупил писалката. Ето обаче какво пише непосредственият очевидец на събитието Надежда Станчова:
„Церемонията се състоя без всяка тържественост...
В 10,35 часа внушителният Стамболийски, доста спокоен, влезе в залата, придружен от Станчов... След това той (Клемансо) призова делегатът на България да подпише мирния договор. Стамболийски стана с достойнство, направи няколко крачки до масата и решително се подписа на отворената страница на договора. Станчов тогава повика по име останалите делегати, които се изредиха един по един... Церемонията беше много кратка...“
За никакво счупване на писалка и нервност от страна на Стамболийски не става дума. Надежда Станчова е секретар на земеделския водач и по време на стодневната му обиколка из Европа, в която той опитва да смекчи условията, при които България е подписала договора в Ньой, и на конференцията в Генуа през 1922 г. Убийството на Стамболийски я сварва като секретар на посолството ни в САЩ при посланика Стефан Панаретов. Тя и баща й подават оставка в знак на протест срещу това зверство, категорично заявявайки нежелание да служат на репресивния режим на Александър Цанков. Надежда напуска посолството и започва работа в Би Би Си. На официални приеми, на които често я канят, се явява с дрехи, близки до българските народни носии, обшити с шевици. Те предизвикват огромен интерес сред английското висше общество.
На 17 март 1924 г. се омъжва за сър Александър Кей Мюър, когото за пръв път е срещнала именно на прием. Той е 26 години по-възрастен от нея.
Александър Кей Мюър е наследил бизнеса с индийски чай и памук на баща си Джон. След Първата световна война вдигат капитала на 2 млн. лири. Александър се оттегля през 1926 г., но притежава акции от „Дънлоп“, „Тобако“, британската „Алуминиум“ и „Шел“ за близо 200 хил. лири.
Сватбата е на 17 март 1924 г. в Глазгоу. На тържеството присъства и ген. Йън Хамилтън, командващ английските средиземноморски сили по време на Първата световна война и ръководител на битката при Галиполи. Той също ще се впише в българската дипломатическа история – през 1936 г. ще покани ген. Владимир Вазов на конгрес на Британския легион като достоен противник, нанесъл поражения, но пък спечелил достойнството на англичаните в битката при Дойран през 1918 година.
След омъжването си Надежда Станчова – лейди Мюър, се посвещава на благотворителни каузи и на балетното изкуство, но не забравя и България. С Борис Сакскобурггтотски те са връстници и са расли заедно като деца. Вече цар, Борис III търси съдействието й за политически сондажи в Лондон.
Царят е свързан в роднински отношения с английското кралско семейство. През август 1927 г. Борис III е уговорил посещение при краля. Надежда Станчова – графиня Кей Мюър, обаче обучава българския цар на английските обноски и обичаите в двора. С придружаващите го той гостува седмица в семейното имение. След разговорите за обноски и английски порядки двамата с Александър Key Мюър се отдават на лов. Единственият гост по време на престоя на българския цар в дома на Мюър е лорд Атол, който живее в близко имение, но пък у нас името му носи странджанското село Атолово. То е построено през 1926 г. за бежанците от Беломорска и Одринска Тракия с пари, дарени от шотланския лорд и наречено на негово име. Неговата сестра и съпруга основават фондацията „Спасете децата“. С 6 млн. тогавашни лева са построени къщи за 90 семейства.
Именно от имението на Мюър крал Джордж V изпраща две коли, за да вземат българския цар и свитата му и да го откарат на разговори в двореца „Балморал“ – лятната резиденция на английските крале в Шотландия от 1848 година.
През 1929 г. Борис III връща жеста. Графиня Мюър му пише, че е закъсала със зрението, което пречело на нейните занимания с балет, и моли царят да й уреди лечение в Берлин. Естествено молбата й е удовлетворена.
Церемонията с гостуването на цар Борис III в шотландското фамилно имение се повтаря и през 1938 г., когато в „Балморал“ предстои нова среща с българския цар и английския крал – вече Джордж VI. На Надежда Станчова е възложено посредничество в английските дипломатически среди за каузата на България. Включването на България във Втората световна война слага край на тези приятелски връзки – историята, както и при бащата на Борис III, се е повторила. По време на войната Надежда Станчова и съпругът й Александър превръщат родовото имение в болница санаториум за възстановяващи се от раните си британски войници. Александър Кей Мюър умира през 1951 г., а Надежда Станчова – през 1957 година.
