Първият сериен убиец делял ложе с две от жертвите си

Първият доказан сериен убиец в България е майсторът дърводелец Сократ Киршвенг. Той извършва своите престъпления в началото на XX век. Сократ собственоръчно отнема четири човешки живота, преди да увисне на бесилото. Първите му две жертви са жени, които споделят леглото му.

Той е 55-годишен, нисък на ръст, с лек недъг в едното рамо. От външния му вид струи благост и смирение. Тъмните му очи са плахи, притеснителни и често избягват чуждия поглед. В цялостната осанка на Сократ Алберт Киршвенг няма и следа, която да е типична за злодей. По професия Сократ е майстор дърводелец. През 1908 г. сключва брак с Еленка и двамата живеят в Самоков. Раждат им се две деца – Александър и Райна. След малко повече от година Киршвенг оставя жена си и децата и отива да живее в София. Там се запознава с Вангелия Юрданова и заживява незаконно с нея. Тя има спестени пари, с които построява малка къща в Модерното предградие зад Захарна фабрика. Сократ и Вангелия се събират през 1920 г., но нито Вангелия знае, че той има законна съпруга и две деца, нито Еленка знае за връзката на Сократ в столицата.

През 1917 г. Киршвенг е назначен за надзирател в 10-а местна военна болница в София. Там се запознава с една от прислужничките – Тинка Николова, и се влюбва в нея. Младата жена, праведна и набожно благопристойна, не откликва на чувствата му, защото знаела за „брака“ му с Вангелия. Това ново любовно увлечение на похотливия Сократ го кара да сътвори хитър план за премахването на столичната си изгора. Веднъж създаден, находчивият кроеж трябва само да бъде изпълнен.

Една вечер Киршвенг се връща вкъщи замислен. На въпроса какво му е отвръща, че е злоупотребил с крупна сума пари в болницата и че далаверата му ще бъде разкрита скоро. Влюбената Вангелия веднага му предлага да избягат заедно зад граница, вместо да се стигне до ходене в затвора. На такъв идеален развой Сократ не се е и надявал. Окуражен и още по-ентусиазиран от думите на жената, той й излага своя план, а наивницата съвестно се съгласява. Най-напред тя написва две писма – до Сократ и до майка си. В тях Вангелия съобщава, че е задигнала 15 000 лева от любовника си и че е избягала в Сърбия. От своя страна, Киршвенг трябва да покаже тези писания на властите и да я обвини, че го е ограбила. През това време Вангелия наистина трябва да отиде в Сърбия, където да чака Сократ.

„Ще дойда при теб, ще се заселим в Далмация и ще живеем щастливо“, обещава убиецът. А за парите, които е отмъкнал от болницата, споделя, че са закопани в Малинов дол и трябва да ги откопаят преди заминаването на Вангелия. През нощта на 12 юли 1919 г. двамата взимат мотика и лопата и тръгват да търсят парите на посоченото място. Обяснявайки, че е много изморен от работата си в болницата през деня, убиецът кара Вангелия да копае. Тя трескаво рови земята в продължение на един час, очаквайки да удари всеки миг в котлето, в което е съкровището. Вангелия не подозира, че копае собствения си гроб.

Когато Киршвенг преценява, че дупката е достатъчно дълбока, за да побере едричкото тяло на Вангелия, изважда спокойно револвера си и я застрелва в главата. Жената потъва в самоизровения гроб, а Сократ взима лопатата и покрива трупа с пръст.
 
На следващия ден „вдовецът“ се появява в болницата със зачервени от плач очи. Оплаква се на новата си любов Тинка, показва й писмата, написани по-рано от Вангелия по негово искане. Няколко дни още Сократ се движи из болницата като привидение, с вид на съкрушен от скръб, и все повтаря: „Вангелия избяга с един любовник“. С тази хитра маневра той успява да спечели любовта на Тинка и когато след десетина дни й предлага да се сгодят, тя се съгласява. Порядъчността на новата изгора на Сократ не й позволява да заживее с него, без да са женени. Киршвенг признава, че в Самоков го чака законна жена, с която все още не е скъсал окончателно. „Но – убеждава той Тинка – Бог е един навсякъде и ние ще узаконим нашата връзка при турския мюфтия.“

Любимата е склонена и софийският мюфтия венчава Сократ и Тинка, които преди това приемат мохамеданската вяра и имената Шакир и Айше.
Въпреки това мисълта за законната съпруга Еленка и двете деца в Самоков не дава мира на младоженеца Шакир. През 1919 г. той сътворява нов план.
Този път наема каруцаря Димитър Цветков да отидат до Самоков и да доведат жената и децата в столицата. На връщане, близо до Панчарево, Сократ и жена му слизат от каруцата и тръгват направо по меджуселската пътека да се поразтъпчат, както Сократ обяснява на каруцаря. Колата продължава с децата по шосето. На мястото, където пътят се слива отново с пътеката, Сократ се появява, но сам. Еленка отишла при някакви роднини в близко село и щяла да дойде направо в София след ден-два, обяснява съпругът. Не подозирайки нищо, каруцарят продължава към града. Няколко дни по-късно тялото на Еленка – съсечено с тесла, е открито от местни селяни. Хитрият Киршвенг и този път намира изход – набеждава каруцаря за убийството и го вкарва в затвора.

Скоро и третата възлюбена омръзва на мохамеданина Сократ. За да се отърве от нея, той я завежда на разходка по Горнобански път и там започва да я души. Минаващи хора чуват писъците на Тинка, извикват полицията и залавят убиеца.

Води се дело и Сократ е осъден на смърт. Впоследствие присъдата е смекчена заради двете деца – Райна и Александър, които разчитат само на финансовата помощ на кръвожадния си баща.
Сократ Киршвенг прекарва седемнадесет години зад решетките. Едва излязъл на свобода, и жаждата му за кръв отново се събужда.

През януари 1937 г. той се отбива на улица „Струга“ 40 в бакалницата на леля си Евтимия, под предлог че носи взетите назаем два лева. Лелята взима парите, а когато се обръща да даде от стъкленицата на рафта няколко малинови бонбона за внучето на Сократ, той стоварва върху нея грижливо наточена брадва. След това се промъква в другата стаичка, където дреме до печката 85-годишният мъж на Евтимия Иван Здравков. Сократ съсича и него. След това претършува бакалницата за пари, но не намира. Ядосан, Сократ взима златния часовник на убития Иван. После написва бележка, че бакалницата няма да работи 10 дни, закача я на вратата и си тръгва.

За късмет, на следващия ден в магазина идва постоянна клиентка. Усъмнена, че старците са решили да заминат, тя алармира полицията. Двата трупа са намерени. Намерени са и двата молива, с които убиецът е писал, както и шивашки метър.

По тях има отпечатъци. По-късно те ще се окажат на Сократ. Полицията стига до него по друг начин. В участъка идва златар, който е платил 50 лева за джобен часовник, „явно откраднат“. Часовникът е разпознат като притежание на убития Иван Здравков. Продавачът също е идентифициран – Сократ Алберт Киршвенг. Отпечатъците също са негови. Обвиняемият е задържан. Отначало в показанията си Сократ твърди, че в злодеянието на ул. „Струга“ участват и синът му Александър, и братовчед му Киров. За да му повярват в съда, той разказва за лошите отношения между Киров и убитата леля Евтимия за имот. Този път съдът не вярва на измислиците му. На следващия ден Киршвенг прави пълни самопризнания.

На 23 февруари 1937 г. съдът осъжда Сократ Киршвенг на смърт чрез обесване и на лишаване от всички права завинаги. Присъдата е изпълнена.


Самоков, ул. "Струга"