Помните ли аромата на топлия хляб от селската фурна  

Едва ли има човек, който да не е живял малко на село или поне да е имал баба и дядо там. Така аз прекарвах ваканциите си, като бях малък. Нашите ме пращаха при баба за лятото и сега смятам, че това бяха най-хубавите ми години.

Тичах на воля по поляните, играехме със съседските деца на улицата до мръкване и сутрин се събуждахме с кукуригането на петела. Няма да забравя уханните аромати в къщата на баба – мириса на сено, на набрани билки, на обора с животните. Навсякъде миришеше на вкусни мекици, на прясно сготвена яхния, на печени чушки и лютеница, на топлия ръчен хляб от фурната, каквато имаше тогава във всяко село.

Това беше едно време. Сега всички са избягали в градовете и по чужбина да си търсят прехраната. Моето село е наброявало над 1500 души. Сега са останали под 200 жители. Селата се топят,  запустяват и изчезват. Единственото хубаво е, че сега стана модерно да живееш на чист въздух и да се храниш с екологични продукти и затова доста млади хора започват да бягат от шума и стреса на големия град и заживяват на село с целите си семейства.