Нанчо Попович дарява 20 000 наполеона за девическо училище в Шумен  

Виолета Маразова
 
Между  два празника на българската духовност – 1 ноември и 6 декември, името на Нанчо Попович е едно от най – споменаваните сред шуменци. Това е личността, благодарение на чиято спомоществователна  дейност 6 декември е обявен за Ден на дарителя в далечната 1937 г.

Нанчо Попович е роден през 1818 г. в семейството на заможен шуменски кожухар. Учи в българско училище, а след това - и в гръцко. Получава добро образование, доколкото това е  възможно тогава. С финансовата подкрепа на баща си Нанчо започва самостоятелна търговия. Делата му се развиват добре. Като млад, личен, трудолюбив и способен човек той печели уважение сред българите и сред турските власти в града. Младият Нанчо е един от първите шуменски търговци, които държат  диплография – рядко нещо по онова време. Получава и привилегията да се разхожда вечер без фенер по улиците.

Не добре премислена връзка с млада кадъна слага край на честития му и спокоен живот. Нито застъпничеството на българските първенци, нито влиянието на баща му успяват да го спасят от гнева на местен паша. Дюкянът му е ограбен и подпален. Нанчо бяга от Шумен през 1845 г. Първите години след установяването му в Букурещ са изключително трудни. Той е принуден да чисти дюкяни и казарми, за да се препитава. С подкрепата на свой сродник Нанчо започва работа при братя Христо и Евлоги Георгиеви. Бързо печели доверието им с качествата си и усета към търговските дела. След няколко години става техен съдружник и управител на няколко мошии.
Нанчо Попович се помни и като голям патриот: никога не се  срамува да се нарече българин, да говори на бащиния си език и да води кореспонденцията си на български. С укор се обръща към онези търговци, които се срамуват от своята народност. Нанчо милее за своя роден град, но се страхува да се върне. Едва след 30-годишно изгнание, през 1875 г. той се завръща в Шумен. На мястото на бащината си къща построява един хубав едноетажен дом, където по-късно при посещение в града отсяда самият български княз  Александър Батенберг.

След Освобождението в разговори Нанчо Попович често  споменава за нуждата от едно по-пълно девическо училище, за което той би спомогнал според силите си.
За последен път Нанчо идва в Шумен през 1882 г. и престоява цяла зима, заобиколен от сърдечно внимание и искрено уважение на роднини и съграждани. В началото на 1883 г. той заминава за Влашко, където след кратко боледуване на 30 април същата година умира в село Падина.

Една година преди своята смърт Нанчо Попович записва последната си воляq като определя 20 000 наполеона за град Шумен и задължава училищното настоятелство да построи едно девическо училище, което да носи названието "Нанчово",  останалите средства да се дадат под лихва, от която да се поддържа това училище.

Завещанието се отваря от Шуменския окръжен съд на 12 юли 1883 г. С определените пари  държавата създава фонд „Нанчо Попович“. Формира се ефория с председател Варненско-преславския митрополит Симеон. Евлоги Георгиев поема контрола върху изразходването на средствата.

Девическото училище приема името на своя благодетел и от 1890 до 1904 г. се издържа от фонд „Нанчо Попович“. Закупена е и обзаведена нова сграда на училището за 100 000 златни лева. Останалите пари се влагат в БНБ и всяка година носят лихва от 21 000 златни лева. След 1904 г. фондът се изземва от държавата и училището минава на общинска издръжка.

Броят на девойките, които имат желание да се образоват, нараства и това поставя необходимостта от нова сграда. Интересни са спомените на Октавия Попович, племенница на Нанчо  и учителка в гимназията през 1928 г.: „Когато дойдох като учителка по история в Нанчовото училище, основите на сегашната девическа гимназия стояха в калта. Решихме в Родитело-учителския комитет да повдигнем въпроса с построяването на сградата на гимназията, като се позовахме, че при Министерството (на просвещението – б.а.) има фонд за тази цел - от парите на Нанчо. Директор Кармаков, аз и други членове на комитета заминахме за София. Явихме се при министъра, тогава беше Найденов, и направихме изложение в този смисъл. От направеното разследване се установи, че такъв фонд има, обаче по-късно всички такива фондове са били слети и използвани за строежи. Наследниците на Нанчо имахме юридическото право да следим тия пари, които тогава вече наброяваха 3 500 000 лева с лихвите. Така поставен, въпросът заинтересува министъра и той обеща още същата година да се гласува кредит и да се довърши гимназията – което и стана… Фактически парите на Нанчо бяха върнати на родния му град“.

Девическата гимназия се издържа от парите на Нанчо Попович и от общината.  През 1948 г., когато фондът е национализиран заедно с други фондове, е разполагал с 1,254 млн.лв. През 1951 г. името на училището е сменено. Паметта за един изключителен българин и неговото дело постепенно започват да избледняват. Остава само паметникът му от карарски мрамор, издигнат пред читалище „Д. Войников“. 

През 1990 г. гимназията възстановява името на единствения си патрон. Възраждат се честванията на 6 декември – имения ден на Нанчо Попович. Паметникът пред читалището и костницата в църквата „Свето Вознесение“ отново стават места за поклонение на шуменци.

С този спомен Профилираната природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“ отбелязва две важни годишнини в своята история – 200 години от рождението на Нанчо Попович и 190 години от създаването на славянобългарското килийно девическо училище в Шумен.