Мара Бунева екзекутира в Скопие тиранина Велимир Прелич  

На 13 януари се навършиха 88 години от безсмъртния подвиг на Мара Бунева, която на тази дата се жертва за каузата на България в Македония.

В Скопие, близо до моста над река Вардар, тя застрелва от упор сръбския прокурор на Скопското велико жупанство Велимир Прелич. След това тя прави опит за самоубийство, но не успява и ден след кървавата драма умира в болница. Запитана от сръбски офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си“.

Убитият от нея сръбски прокурор е изявен българофоб, тиранин и враг на всякакви човешки права и свободи. Мара Бунева екзекутира Прелич по издадена лично от лидера на ВМРО Ванче Михайлов заповед заради процесите, които той води срещу български студенти, протестиращи за правата си срещу местната сръбска власт, която провежда антибългарска политика и дебългаризация на Македония. Младежите са подложени на зверски изтезания от хората на Прелич – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.

След като застрелва Прелич, Мара Бунева се прострелва в гърдите и прави опит да се хвърли във водите на Вардар. Албанският стражар, който е заедно с Прелич на този ден, предотвратява опита й. Мара Бунева и Прелич са откарани в болница, но и двамата умират от раните си. При опитите за разпит тя казва: „Искам да умра!… Оставате ме да умра!“.

В границите на Кралството на сърби, хървати и словенци по време на тази трагедия Вардарска Македония е поделена на Скопска, Битолска и Щипска област, а малка част е включена към област Враня. От четирите области през 1929 г . е формирана Вардарската бановина в Кралство Югославия.
На 11 януари т.г. над 500 българи от София, Пловдив, Кюстендил, Западните покрайнини, Битоля, Прилеп, Охрид, Крушево и от други места отново почетоха трагичната гибел на Мара Бунева. По установена през последните години традиция българите се събраха в храма “Свети Димитър”, където беше отслужена заупокойна молитва в нейна памет. С шествие с българското знаме и знамето на ВМРО родолюбците се отправиха към лобното място на героинята, на алеята до река Вардар. Паметната плоча за саможертвеното самоубийство в Скопие на Мара Бунева е поставена за първи път през 1941 г., но след това многократно е разрушавана по нареждане на Македонската комунистическа партия след края на Втората световна война. През 2002 г. плочата отново е поставена от ВМРО и местни българи ежегодно на датата на атентата поднасят цветя. Вандали чупеха този паметен знак за подвига на Мара Бунева, но той отново бе възстановяван от тачещи историята ни българи от двете страни на Вардар. През 2007 г. се стигна дори до побой над участниците в панихидата, а през 2008 г. в навечерието на честванията Скопие осъмна с надпис: "Смърт на българите и предателите на 13 януари". Тази година честването премина спокойно при засилени от скопските власти мерки за сигурност, а паметната плоча си беше на мястото.

В съвременното общество, в което доминират либералните възгледи, мнозина възприемат саможертвата на Мара Бунева като акт на насилие и тероризъм. Но в историческата ситуация, в която се извършва това действие, когато българите в Македония са подложени на жестоки репресии, то има своето логично обяснение и оправдание. Затова не само мнозина историци, но и повечето българи смятат Мара Бунева не за терорист, а за достоен патриот и герой.

Мара Бунева е родена в Тетово през 1902 г. Завършва средно образование в Скопие, учи в професионално училище за шиене в Солун, а след това - в Софийския университет. Омъжва се за офицера от българската армия ротмистър Иван Хранков. Привлечена от брат си Борис Бунев в редиците на ВМРО, тя заминава през 1926 г. за Тетово. От там се насочва към Скопие със задачата от ВМРО да извършва конспиративна дейност в намиращата се тогава в Югославия Вардарска Македония, чието българско население е подложено на репресии в хода на кампанията на Белград за дебългаризация на тази територия. Сръбското правителство провежда политика на сърбизация в региона, съпроводена със системни репресии срещу българските дейци, промяна на фамилните имена, вътрешна колонизация, принудителен труд и интензивна пропаганда. За да реализира тази политика, югославското правителство разполага 50 000 души армия и жандармерия във Вардарска Македония. По правителствен план за вътрешна колонизация в областта са основани около 280 сръбски колонии с 4200 семейства. Исторически източници описват сръбските власти като „по-жестоки от башибозуци“. По времето, когато Мара Бунева извършва подвига си, българите в Македония са били лишени от основните човешки права, били са подложени на жестоки репресии и убивани, посочва Мартин Чорбаджийски в коментар за драмата на Вардарския мост на 13 януари 1928 г., публикуван в сайта Bulgariahistori.org. Може ли тогава Мара Бунева да бъде обвинявана за действията си, за които до Организацията на нациите, предшественик на ООН, са били отправяни не една и две останали без ответ петиции, пише авторът. Той подчертава, че по онова време за българите в Македония единственият изход е бил да се опълчат срещу тиранията, срещу един нечовешки режим, срещу едно чудовище, наречено Югославия, което по-късно ще се посочи едва ли не като пример за успешен социализъм и за положително държавно развитие.

Тази млада и хубава жена Мара Бунева се отказва от всичко. Тя се сбогува се със съпруга си, който дълго скърби за нея, прощава се и със семейството си, защото знае какво ги чака, когато сърбите реагират за отмъщение. Отказва се от спокойния живот в София, защото в нея кипи чувство за справедливост и болка за съдбата на нейните братя и сестри. Атентатът срещу сръбския прокурор Прелич в Скопие не е престъпление, а е отчаян вик, но и вик на смелост и дързост към целия цивилизован свят, който цели да покаже на този свят какво става в Македония, на какво са подложени българите там, пише Мариан Чорбаджийски. И наистина - има ли по-велика любов от тази да жертваш живота си за своите близки и за отечеството. Затова и мнозина българи и днес си спомнят за Мара Бунева, чийто подвиг я нарежда в пантеона на героите на борбата за българщината.