Корумпирали кмета на Пловдив с торба липов цвят  

"В своята работа ще бъда строг преди всичко към себе си. Кабинетът ми ще бъде отворен за всички, които търсят съвет и подкрепа. Обичам искрените хора. Гражданите трябва да чувстват, че общината е тяхна. Трябва да бъдем вън от всяко подозрение на обществото. Трябва всеки да знае какво се върши тук. Искам законност и яснота по отношение на гражданството. Да забравим различията помежду си. Аз държа за защита на чиновническия стабилитет в общината, който е от голямо значение. Искам правилно да бъда осведомяван по всички въпроси".

Тези думи казва при встъпването си в длъжност кмет на Пловдив през октомври 1936 г. Божидар Здравков. Речта прилича на много други обещания на кметове, които се борят, за да спечелят вашия глас, но... Тук има една особеност - Божидар Здравков вече е бил кмет на града, а всяка дума от тази реч вече е подплатена и доказана.
Следват действия, които предопределят днешния вид на града, решават дългогодишни наболели проблеми и остават и до днес пример за честна политика.

Градът на тепетата е известен със своята античност. Неговата история надхвърля 8000 години и няма камък, който да не може да разкаже интересно събитие. Неслучайно присъства в лириките на Дебелянов, макар и за твореца Пловдив да е студен и суров пастрок.

Днес е Европейска столица на културата, но до настоящия му облик се достига с много усилен труд. Кметовете на града не са малко, а в историята му са записани много господа, които са се опитали да го превърнат в съвременен европейски град.

Но един успява, затова и Божидар Здравков е обичан от пловдивчани и до днес. Забавен факт е, че той не е роден в Пловдив. Неговото родно място е Пирот. Като много други, семейството му емигрира в България след Сръбско-българската война. Учи право в Софийския университет, а след това учи в Загреб. Второто му завръщане го изпраща в Ямбол и Сливен, където работи като съдия.

Там открива и своята бъдеща съпруга Щилияна Кутева. През 1914 г., след сключването на брак, двамата се местят в Пловдив. Там Здравков работи като заместник-прокурор. Оказва се, че двама "пришълци" дават повече за Пловдив, отколкото много други.

Щилияна Кутева полага сериозни усилия за създаването на операта и музикалното училище, резерватът "Старинен Пловдив" също не е пренебрегнат. Името на жената и до днес стои в архивите на града като една от най-щедрите дарителки. Междувременно Здравков заминава на фронта и след като се завръща през 1918 г., заварва живеещите край Марица в още по-плачевно състояние.

Тежкият удар от Първата световна война е достигнал и дотук. Хората са бедни, мизерията е навсякъде. Работи известно време като адвокат, но трудно приема обстановката около себе си. Така се ражда и идеята да влезе в политиката, при това във време, в което всеки се стреми да спечели пост.

И той печели – градоначалник на Града под тепета. Влизайки в общината, той заварва колосалните за времето си, а и за днес, дългове от близо 28 милиона лева, а приходите са символични 400-500 хиляди лева годишно.

Първото нещо, с което се захваща, е да изтегли кредити за ремонти, а и за образованието на децата в Пловдив.

Мнозина още тогава са мислили, че порочният кръг ще продължи, но кметът вече е видял решението. Изтеглените пари от него отиват за облагородяването на града, както и за задвижването на собствена икономика.

Построява първата общинска кланица, след това създава и предприятие за производство на доматено пюре. Много скоро по павираните улици тръгва и градски транспорт. Бавно и сигурно Пловдив започва да придобива вид на втория по големина град в България.

Докато неговите съграждани спят, той обикалял града и разглеждал какви са проблемите за решаване. А рано сутрин започвал да раздава задачите за изпълнение.

Пловдивският панаир също е негова заслуга. Вместо да чакат каналния ред, Здравков и председателят на Пловдивската търговска индустриална камара Обрейко Обрейков заминават за Париж, където представят кандидатурата на града. Това е постижение, което прави в последната година от мандата си.

Добрините на пиротчанина, за когото всеки пловдивчанин е готов по онова време да спори, не са малко. А скромността му е пословична.

По време на мандатите си, като опит за корумпиране, получил подарък – торба липов цвят. Кметът наредил чувалчето да бъде изпратено в пожарната, където огнеборците щели да му се зарадват повече, особено през лютите зими.

Наредил на градските работници да чистят целия град, а улицата пред дома му да бъде последна.

Съществуването на Стария град е възможно отново с негово решение. Собствениците на западащи къщи не можели да си позволяват да правят ремонти. Здравков ги освободил от данъци, но изисквал домовете им да бъдат поддържани – справедлива сделка.

След преврата през 1944 г. Здравков е единственият кмет, който не е жертва на репресии. Продължава да работи за града и културните му дейности. Житейският път на Божидар Здравков приключва на 25 септември 1959-а в Пловдив. На негово име е кръстена и улица в Града на тепетата.