Преди да се пенсионирам през 1988 г., работех като окръжен училищен инспектор в Габрово. Ежегодно Министерството на народната просвета в края на август провеждаше национални съвещания, на които министърът изнасяше доклад за резултатите от изтеклата учебна година и поставяше основните задачи пред българското образование през новата. Едно от тези национални съвещания се проведе в Пловдив. Настанени бяхме да нощуваме в хотел „Тримонциум”. Заседанията се провеждаха в една от панаирните палати.
Първото заседание започна в 10 ч. преди обед. Министърът на народната просвета изнесе обширен доклад. След това дадоха обедна почивка и насрочиха следващото заседание за 14 ч. Обядвахме в ресторанта на хотела. Един от колегите ми каза, че няма да ходи на следобедното заседание, а отива след хубавия обяд да спи в хотела. Попитах го как така, а той ми отговори, че и на заседанието, и в хотела все ще спи, но на хотелското легло се спи по-удобно, отколкото на стола в залата. И хитрецът не се шегуваше, отиде да спи в хотела.
А аз, Гюро Михайлов, отидох на заседанието. Беше много горещо, в залата беше много задушно. Представителите на различни окръзи започнаха да разказват монотонно за своите големи успехи в образованието. И успяха да приспят мнозина в залата, в това число и мен. Измъчвах се да си отварям очите, за да не ме забележи министърът, че дремя. Преди да стане министър, той беше първи секретар на ОК на БКП в Габрово и ме познаваше лично. Въпреки старанието ми – дремех.
Думите на моя колега обаче ми станаха за урок. И когато после се случеше да избирам къде да спя – на стола на заседание или в хотелското легло, аз избирах по-удобното.
Ангел Ангелов, Габрово
Все още няма коментари